Българският бизнес плаща в пъти по-високи лихви по кредитите от страните в Еврозоната.Това показват данните на редица български и международни финансови институции. Разликата стигаха до колосалните 500%, , съобщава тв Европа. Как икономистите обясняват този факт:

Кредитите за бизнеса в България са около 3 до 5 пъти по-скъпи в сравнение с отпусканите парични заеми за фирмите в страните от Еврозоната. Ако една българска фирма изтегли заем в размер до 1 млн. евро, първоначалната фиксирана лихва за срок до 1 година е в размер на около 5,5% до 6%. Същите заеми в еврозоната се отпускат с лихва от 1% до максимум 2,77 на сто за много рисковани бизнес начинания. Ако кредитът е над 1 млн. евро, лихвите у нас стават 5%- 5,5%, а в страните от еврозоната бизнесът тегли подобен заеми с лихва от 0,9 до максимум 1,66%. Разликата е колосална и това дава основание на редица български предприемачи да търсят начини да теглят кредитите си от чужбина. Икономистите обясняват банковия рекет над родните компании с по-големите рискове, които съпътствали правенето на бизнес в България.

Това обяснение обаче се отхвърля от голяма част от родните фирми, които дават за пример факта, че много чужди компании изнасят бизнеса си у нас заради сигурната среда и ниските данъци, така че няма никакво основание да се говори за по-големи рискови фактори от тези в Западна Европа.

А там вече дори има отрицателни лихви по кредитите за фирмите. В Дания, Швеция и Швейцария например банките последваха примера на Европейската централна банка, която въведе отрицателни лихвени проценти за бизнес потребителите на заеми. Причината е продължаващата дефлация, тоест поевтиняване на стоките и услугите, което води до рецесия на европейската икономика.

В началото на декември тази година Европейската централна банка обяви отрицателни лихви за бизнес потеребителите от Еврозоната от -0,3% от -0,2% .

Дали и у нас през 2016 - а година банките най-накрая ще започнат да дават кредити с нормални европейски лихви, предстои да разберем. Въпреки че прогнозите са скептични, тъй като след отпадането на наказателните лихви за предсрочно погасяване на заеми и някои от таксите за отпускане на кредит, банките започнаха масово да увеличават таксите за обслужване на заемите, с което на практика оскъпиха допълнително кредитите у нас. Ще се намесят ли отговорните институции като Комисията за финансов надзор и Комисията за защита на конкуренцията, също ще видим през Новата 2016-а година.

Ако анализираме всеки един от тези компоненти ще установим, че те са по-високи, отколкото в Западна Европа и рискът за страната се е увеличил особено през последните години – т.нар. политически риск.

Съответно банките искат по-голяма премия от кредитополучателите за това, че са инвестирали в по-рискова страна. Втори път имаме фондов пазар, който е под 50-то място в света. Пазарът е малък, свит, и съответно рискът е по-голям. На трето място самите бизнеси, които се финансират като махнем примерно едни 200 предприятия, които са сравнително по-големи с установени пазарни позиции, с умения да управляват риск всички останали предприятия малко или много са доста по-рискови спрямо техните аналози в Западна Европа.

Във всички тези компоненти взети заедно установяваме, че рискът в България е по-голям, отколкото в Западна Европа.
Кои са рисковите фактори за България?

Например – бизнесът, който взема кредит трябва да го върне през приходи от вътрешен пазар това е изключително рисково, защото самият пазар е в стагнация. Самият факт, че се увеличават депозитите в банките е достатъчно красноречив, че има недоверие на потребителите в икономическата среда и съответно те отлагат своето потребление за в бъдеще. Това е достатъчен индикатор за банките да знаят, че се увеличава рискът за бизнесите, които получават кредит да ги върнат навреме. Респективно те по този начин искат по-голяма премия за риска, който поемат да им отпуснат кредит.

Сегашните лихви са доста по-ниски от времето, например преди кризата дори, когато бизнес рискът беше по-малък, но пък лихвите бяха по-високи в Европа. Сега в момента заради политиката на Европейската централна банка, а и в световен мащаб на така наречените количествени улеснения сравнително са ниски лихвите, но...

В ЕЦБ за страните от Еврозоната из а банките, които съответно подържат резеври респективно са вече отрицателни нивата.
В България се чува, че това ще се случи с нашата Централна банка, макар, че рискът тук е много по-голям предвид факта, че има много големи позиции на самите банки като кредити към бюджета и така наречените облигации.

За сега в момента поради липсата на нова алтернатива банките дфинансират държавния дълг, което пък малко разглезва образно казано нашето правителство да тегли повече кредити.

От друга страна така натоварва системата с неясно дефиниран риск.

Проблемът е и в това, че няма алтернативни източници за финансиране на бизнеса – много са ограничени тези източници. По принцип банковият кредит финансира установени, по-развити бизнеси с по-добра управленска структура с по-малки рискове. Така нареченият предприемачески бизнес има по-голяма нужда от рисков капитал, който съшо е ограничен и това колкото и да звучи парадоксално ограничава и възможностите на този бизнес да получава и кредити.

Имаме една такава ситуация – банките така да се каже се конкурират да финансират едни 200 предприятия, а останалите няма кой да ги конкурира, защото техните проекти се смятат от банките в тази среда за изключително рискови.