Общество
Днес е Богоявление - Йордановден
Днес е Богоявление - Йордановден
Днес е Богоявление. На този ден църквата отбелязва едно от най-важните събития в своята история - кръщението на Господ Исус Христос във водите на река Йордан.
В момента на кръщението небето „се отваря” и Светият дух слиза на земята във вид на гълъб, а от небето се разнася гласа на Господ:
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника – Богоявление.
Това е денят на първото открито явяване на тайната на Троица - Отец, Син и Дух Светии. Това е и началото на проповедта на Христос. С потапянето си в йордановските води той е покръстен от Йоан Предтеча и поема върху себе си греховете на човешкия род. На този ден църквата отслужва и своя традиционен велик водосвет, с който напомня на вярващите, че онези, които са кръстени чрез вода и дух, са призвани към постоянно усъвършенстване и обновяване на човешката природа.
Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката.
На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именици, независимо от годишното време.
В момента на кръщението небето „се отваря” и Светият дух слиза на земята във вид на гълъб, а от небето се разнася гласа на Господ:
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника – Богоявление.
Това е денят на първото открито явяване на тайната на Троица - Отец, Син и Дух Светии. Това е и началото на проповедта на Христос. С потапянето си в йордановските води той е покръстен от Йоан Предтеча и поема върху себе си греховете на човешкия род. На този ден църквата отслужва и своя традиционен велик водосвет, с който напомня на вярващите, че онези, които са кръстени чрез вода и дух, са призвани към постоянно усъвършенстване и обновяване на човешката природа.
Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката.
На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именици, независимо от годишното време.
Comments
comments powered by Disqus