Питейна вода с фекалии и нитрати тече от чешмите. Това сочи проучване на асоциацията „Активни потребители”, цетирана от Нова тв.

За проверките са взети 52 проби от 29 града. Резултатите показват, че в 39% от взетите проби има един или повече замърсители. Замърсена е водата в близо 50% от градовете, влезли в проучването.

В тези населени места процентът на отклонение от стандартите е изключително висок. В 21 проби от 11 града един или повече показателя са в предупредителния жълт сектор, което означава, че замърсителите доближават разрешените пределни стойности.

Така при обилни дъждове, съпроводени със замътване на водоизточниците, или при намаление на дебитите по време на засушаване, стойностите на тези замърсители могат да превишат максимално допустимите и опасността да се превърне в реална.

Само в 11 проби от 4 града няма абсолютно никакви замърсители. Градовете шампиони са Етрополе, Враца, Монтана и Панагюрище.

На другия полюс, с най-замърсена вода, са населени места като Ботевград с 3 несъответстващи показателя, Димитровград с 2, Костинброд с 2, Златица с 2.

Най-чести са случаите на замърсяване с активен хлор. То е установено в 9 проби. В други 16 града нивото е на границата. Замърсяването с хлор има без никакви колебания човешки произход, твърдят от асоциацията. Прехлорирането е следствие от неправилно дозиране от страна на операторите на водоснабдителните дружества.

Хлорът под формата на различни препарати се използва от векове за дезинфекция и в наши дни той все още е най-разпространеното вещество за борба с патогенните микроорганизми. В България с хлор се третират всички питейни води. Прилаган по правилен начин от ВиК дружествата, той е ефективно средство за обработка на водите. За съжаление, хлорът освен това е и опасен токсичен химикал. Предозирането на препарата създава много повече проблеми за здравето на потребителите от тези, които решава, допълват от "Активни потребители".

Пресен е примерът с масовото натравяне в Исперих от 2011 г., където 35 деца бяха хоспитализирани, след прехлориране на питейната вода от местното ВиК, напомнят от асоциацията.

Във високи концентрации хлорът взаимодейства с органичните съединения във водата, което води до образуване на карциногенни вещества. Нещо повече, хлорът повишава корозията по водопреносната мрежа и по този начин увеличава количествата на тежките метали във водата.

Около и наднорменото замърсяване с активен хлор е най-разпространеният проблем в питейната вода на България.

В 7 от пробите са открити колиформи, а в 4 - ешерихия коли, което е знак за фекално замърсяване. Тези проби са от София, Ботевград, Ловеч, Димитровград, Златица и Костинброд.

В световен мащаб има хиляди смъртни случаи, годишно предизвикани от ешерихия коли, поети чрез храната или водата. Освен това наличието на тези бактерии е индикатор за потенциалното присъствие в питейната вода на други по-опасни патогени като дизентерия, тиф, холера, някои вируси и др.

Наднормено количество нитрати се установяват в 4 проби от 3 града - Видин, Димитровград и Пазарджик. Тревожно висок е обаче броят на пробите в предупредителния жълт сектор. В 20 от тях, събрани от 13 населени места, се измерват стойности от 5 до 49 мг/л.

В над 90% от случаите основен източник на нитрати е човешката дейност и по-специално селското стопанство. Използваните в земеделието синтетични и органични торове се просмукват в почвата и замърсяват водоизточниците.

Само в 2 от 52 проби се отчита минимално повишение в съдържанието на желязо в Ботевград и Шумен, а други 4 проби са предупредителния жълт сектор. Профилът на замърсяванията показва, че вероятно се дължат на корозия на тръбите. В нито една проба не се установява наднормено или предупредително количество на манган, арсен и мед.

В 16 проби има съмнение за наличието на около или наднормено количество олово.