Странен двоен стандарт се оформи през последните години към строителството по българското Черноморие. Целият Слънчев бряг, включително самият му плаж, обрасна с всякакви архитектурни приумици. Броят на хотелите нарасна в пъти, но нито един от тях беше обявен за незаконен и съборен.

Екологичното общество стоически понесе гаврата с дюните. Периодично обаче по не толкова ясни критерии появата на багери и кранове в някое крайбрежно място предизвиква изблик на екологичен гняв.

Така в началото на годината в социалните мрежи се появиха снимки от м. „Кокала” и започна аферата, наречена със звучното „Дюнигейт”. Сега пак със снимка, без каквато и да е проверка, строеж край Равда беше обявен за поредния „гейт”.

Не сме адвокати на юнаците от "СЛЕ Груп”, които изкараха лош късмет с покупката на парцел до несебърския квартал "Черно море" от тъста на Боби Михайлов. Строежът на ваканционно селище беше спрян – след големи усилия там бяха открити дюни, а управляващите по това време се обявиха за най-големите поборници за чиста природа и чист бизнес. Но фирмата обжалва в съда. Хайде на бас, че един ден там ще се строи, вероятно с някакви корекции по проекта.

Още по-малко ни е грижа за просперитета на общинския съветник от Несебър Костадин Нищелков – неговият строеж подразни чувствителното око на колежката Лиляна Панделиева, докато се разхождала с фотоапарат край Равда.

В тази поредица попадат и бунтовете на къмпингуващите в Иракли, които не искат инвестиции там, защото им е приятно да се къпят със сапун в морето, да се разхождат по плажа както майка ги е родила и природоцелесъобразно да торят гората, където сварят.

Но не може с лека ръка и по чисто популистки подбуди във всяка инвестиция да се търси някакъв „гейт”. Най-малко защото стойността на журналистическите разкрития рязко ще девалвира.