Този ден се смята за лош ден, един от най-лошите в годината. Забранено е да се сече и реже, за да не се роди "симьосано" (с белег) дете или добитък.

Според народния календар, този празник, както и зимната Богородица, почитат главно бременните жени, младите невести и майките.

Гадае се по това какъв човек първи ще дойде в къщата - мъж или жена, такъв добитък ще се роди.

Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината.

Някъде го наричат Симеон бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Той е третият вълчи празник. На този ден не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците.

В някои краища забраняват употребата на думата вълк.

По места се спазват и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.
Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември.

Празнуват всички, които носят името Симеон, Симона, Симо, Симон и Мона.

Двата празника имат в основата си аграрна идея, защото разполовяват годината на две - пролетна и есенна оран и сеитба.