Бизнес
Зимна икономическа прогноза – 2016 г.: устояване на нови предизвикателства
Зимна икономическа прогноза – 2016 г.: устояване на нови предизвикателства
Европейската икономика навлиза в четвъртата година на възстановяване и растежът продължава с умерено темпо, главно благодарение на потреблението.
Същевременно много други икономики по света се борят със сериозни предизвикателства, поради което рисковете за растежа в Европа се увеличават.
Зимната прогноза на Комисията показва, че от есента насам цялостната перспектива за растежа не се е променила съществено, но се е повишил рискът растежът да се окаже по-слаб от предвиденото, главно в резултат от външни фактори. Очаква се растежът в еврозоната да се повиши до 1,7 % през тази година спрямо 1,6 % през миналата и до 1,9 % през 2017 г. Според прогнозите през тази година икономическият растеж в ЕС ще остане стабилен на равнище 1,9 %, а през следващата ще се повиши до 2 %.
Очаква се действието на някои благоприятни за растежа фактори да се засили и да бъде по-продължително от прогнозираното. Сред тези фактори са ниските цени на петрола, благоприятните финансови условия и ниският обменен курс на еврото. Същевременно рисковете за икономиката стават по-отчетливи, появяват се и нови предизвикателства: забавеният растеж в Китай и други бързо развиващи се пазарни икономики, слабата световна търговия, както и геополитическата и свързаната с политиката несигурност.
Заместник-председателят Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог, заяви: „Възстановяването в Европа продължава, като растежът до голяма степен съответства на предишната ни прогноза през есента. Трябва да останем внимателни. Умереният растеж в Европа е изправен пред засилващи се неблагоприятни тенденции — като се започне от по-бавния растеж в бързо развиващи се икономики, като Китай, и се стигне до слабата световна търговия и геополитическото напрежение в близост до ЕС. Важно е да продължим структурните реформи, които могат да помогнат на нашите икономики да бележат растеж, да устояват на шокове в бъдеще и да подобрят възможностите за заетост на нашето население“.
Комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси заяви: „Тази зима европейската икономика успешно устоява на нови предизвикателства, подпомагана от евтиния петрол, обменния курс на еврото и ниските лихви. Въпреки това влошената глобална конюнктура крие рискове и изисква да бъдем двойно по-бдителни. Има какво още да се направи за засилване на инвестициите, повишаване на нашата конкурентоспособност по интелигентен начин и завършване на стабилизирането на нашите публични финанси“.
По отношение на България прогнозата на ЕК за 2016г. спрямо 2015г. предвижда намаляване на растежа на БВП от 2.2 на 1.5%, инфлацията се променя от -1.1 на -0.1, безработицата намалява от 10.1 на 9.4%, брутният публичен дълг да се увеличи от 28.2 на 29.7% .
Широкообхватно възстановяване в страните членки
През 2015 г. икономическите резултати в страните от ЕС са се подобрили или са останали стабилни. През 2017 г. се очаква икономиките на всички страни от ЕС да отбележат растеж. Темповете на растеж на БВП в отделните страни членки обаче ще продължат да се различават значително — както поради структурни характеристики, така и заради различното им положение в икономическия цикъл.
Очаква се частното потребление да остане основен двигател на растежа през тази и следващата година, подкрепяно от подобряването на състоянието на трудовия пазар и нарастващия реален разполагаем доход. При инвестициите също така постепенно ще се усети положителен ефект от нарастващото търсене, подобрените маржове на печалбата, благоприятните финансови условия и постепенното отслабване на натиска за намаляване на задлъжнялостта.
Условията на трудовия пазар продължават да се подобряват
Очаква се умереното нарастване на заетостта да продължи. Равнищата на безработица ще продължат да се понижават, макар и с по-бавен темп в сравнение с миналата година. Спадът би трябвало да бъде по-силно изразен в страните членки, в които бяха извършени реформи на трудовия пазар. Очаква се равнището на безработица в еврозоната да спадне от 11 % през 2015 г. до 10,5 % през 2016 г. и до 10,2 % през 2017 г. Безработицата в ЕС се очаква да намалее от 9,5 % през 2015 г. до 9 % през тази и 8,7 % през следващата година.
По-благоприятна фискална позиция; дефицитите продължават да намаляват
Съвкупният дефицит на сектор „Държавно управление“ в еврозоната се очаква да спадне още повече благодарение на по-силната икономическа активност и, в по-малка степен, на по-ниските лихвени разходи.
Очаква се, че общият дефицит на сектор „Държавно управление“ в еврозоната е спаднал до 2,2 % от БВП през 2015 г. (2,5 % в ЕС). Прогнозите са, че понижаването му ще продължи през тази и следващата година — съответно до 1,9 % от БВП (2,2 % в ЕС) и 1,6 % от БВП (1,8 % в ЕС). Очаква се през тази година фискалната позиция на еврозоната да стане малко по-благоприятна за икономическия растеж. Прогнозите са, че в ЕС тя ще остане до голяма степен неутрална. Съотношението дълг/БВП в еврозоната се очаква да се понижи спрямо върховото равнище от 94,5 % през 2014 г. (88,6 % в ЕС) до 91,3 % (85,7 % в ЕС) през 2017 г.
Продължаващото спадане на цените на петрола води до временно понижаване на инфлацията
В края на 2015 г. годишната инфлация в еврозоната е била съвсем малко над нулевото равнище, което се дължи най-вече на продължаващото понижение на цените на петрола. Очаква се увеличаването на потребителските цени в еврозоната да остане много слабо през първата половина на годината и да започне да се засилва през второто полугодие, когато ще отслабне ефектът от рязкото поевтиняване на петрола. За 2016 г. като цяло се очаква годишната инфлация в еврозоната да бъде едва 0,5 %, отчасти поради запазващото се слабо нарастване на заплатите. Очаква се инфлацията да започне постепенно да се покачва и през 2017 г. да достигне 1,5 % поради увеличаването на ценовия натиск, дължащо се на по-високите заплати, повишеното вътрешно търсене и умереното поскъпване на петрола.
Износът е устойчив на по-нататъшното забавяне на световния растеж
Като се има предвид влошаването на глобалните икономически перспективи, очакванията са, че възстановяването на световната икономика (включително ЕС) ще бъде по-слабо от прогнозираното през есента. Прогнозите са, че през 2015 г. растежът в световен мащаб е бил най-слабият от 2009 г. Износът от еврозоната би трябвало да се увеличи през 2016 г. след забавянето през второто полугодие на 2015 г. Това се дължи на забавеното въздействие на обезценяването на еврото, по-ниските разходи за единица труд и постепенното засилване на външното търсене.
Рисковете за прогнозата се засилват
Икономическата прогноза остава твърде несигурна и общите рискове се увеличават. Сред тях са по-слабият растеж на бързо развиващите се пазари, хаотичните корекции в Китай, както и възможността от по-нататъшни повишения на лихвите в САЩ, които могат да предизвикат нарушаване на функционирането на финансовите пазари, да засегнат уязвимите бързо развиващи се икономики и да се отразят негативно на перспективите. По-нататъшен спад на цените на петрола също би могъл да има отрицателно въздействие върху страните износителки на петрол и да доведе до понижаване на търсенето на износа на ЕС. Рисковете вътре в самия ЕС също могат да се отразят на доверието и инвестициите. От друга страна, съчетанието от настоящите благоприятни фактори може да доведе до по-силно от очакваното стимулиране, особено ако инвестициите се увеличат.
Същевременно много други икономики по света се борят със сериозни предизвикателства, поради което рисковете за растежа в Европа се увеличават.
Зимната прогноза на Комисията показва, че от есента насам цялостната перспектива за растежа не се е променила съществено, но се е повишил рискът растежът да се окаже по-слаб от предвиденото, главно в резултат от външни фактори. Очаква се растежът в еврозоната да се повиши до 1,7 % през тази година спрямо 1,6 % през миналата и до 1,9 % през 2017 г. Според прогнозите през тази година икономическият растеж в ЕС ще остане стабилен на равнище 1,9 %, а през следващата ще се повиши до 2 %.
Очаква се действието на някои благоприятни за растежа фактори да се засили и да бъде по-продължително от прогнозираното. Сред тези фактори са ниските цени на петрола, благоприятните финансови условия и ниският обменен курс на еврото. Същевременно рисковете за икономиката стават по-отчетливи, появяват се и нови предизвикателства: забавеният растеж в Китай и други бързо развиващи се пазарни икономики, слабата световна търговия, както и геополитическата и свързаната с политиката несигурност.
Заместник-председателят Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог, заяви: „Възстановяването в Европа продължава, като растежът до голяма степен съответства на предишната ни прогноза през есента. Трябва да останем внимателни. Умереният растеж в Европа е изправен пред засилващи се неблагоприятни тенденции — като се започне от по-бавния растеж в бързо развиващи се икономики, като Китай, и се стигне до слабата световна търговия и геополитическото напрежение в близост до ЕС. Важно е да продължим структурните реформи, които могат да помогнат на нашите икономики да бележат растеж, да устояват на шокове в бъдеще и да подобрят възможностите за заетост на нашето население“.
Комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси заяви: „Тази зима европейската икономика успешно устоява на нови предизвикателства, подпомагана от евтиния петрол, обменния курс на еврото и ниските лихви. Въпреки това влошената глобална конюнктура крие рискове и изисква да бъдем двойно по-бдителни. Има какво още да се направи за засилване на инвестициите, повишаване на нашата конкурентоспособност по интелигентен начин и завършване на стабилизирането на нашите публични финанси“.
По отношение на България прогнозата на ЕК за 2016г. спрямо 2015г. предвижда намаляване на растежа на БВП от 2.2 на 1.5%, инфлацията се променя от -1.1 на -0.1, безработицата намалява от 10.1 на 9.4%, брутният публичен дълг да се увеличи от 28.2 на 29.7% .
Широкообхватно възстановяване в страните членки
През 2015 г. икономическите резултати в страните от ЕС са се подобрили или са останали стабилни. През 2017 г. се очаква икономиките на всички страни от ЕС да отбележат растеж. Темповете на растеж на БВП в отделните страни членки обаче ще продължат да се различават значително — както поради структурни характеристики, така и заради различното им положение в икономическия цикъл.
Очаква се частното потребление да остане основен двигател на растежа през тази и следващата година, подкрепяно от подобряването на състоянието на трудовия пазар и нарастващия реален разполагаем доход. При инвестициите също така постепенно ще се усети положителен ефект от нарастващото търсене, подобрените маржове на печалбата, благоприятните финансови условия и постепенното отслабване на натиска за намаляване на задлъжнялостта.
Условията на трудовия пазар продължават да се подобряват
Очаква се умереното нарастване на заетостта да продължи. Равнищата на безработица ще продължат да се понижават, макар и с по-бавен темп в сравнение с миналата година. Спадът би трябвало да бъде по-силно изразен в страните членки, в които бяха извършени реформи на трудовия пазар. Очаква се равнището на безработица в еврозоната да спадне от 11 % през 2015 г. до 10,5 % през 2016 г. и до 10,2 % през 2017 г. Безработицата в ЕС се очаква да намалее от 9,5 % през 2015 г. до 9 % през тази и 8,7 % през следващата година.
По-благоприятна фискална позиция; дефицитите продължават да намаляват
Съвкупният дефицит на сектор „Държавно управление“ в еврозоната се очаква да спадне още повече благодарение на по-силната икономическа активност и, в по-малка степен, на по-ниските лихвени разходи.
Очаква се, че общият дефицит на сектор „Държавно управление“ в еврозоната е спаднал до 2,2 % от БВП през 2015 г. (2,5 % в ЕС). Прогнозите са, че понижаването му ще продължи през тази и следващата година — съответно до 1,9 % от БВП (2,2 % в ЕС) и 1,6 % от БВП (1,8 % в ЕС). Очаква се през тази година фискалната позиция на еврозоната да стане малко по-благоприятна за икономическия растеж. Прогнозите са, че в ЕС тя ще остане до голяма степен неутрална. Съотношението дълг/БВП в еврозоната се очаква да се понижи спрямо върховото равнище от 94,5 % през 2014 г. (88,6 % в ЕС) до 91,3 % (85,7 % в ЕС) през 2017 г.
Продължаващото спадане на цените на петрола води до временно понижаване на инфлацията
В края на 2015 г. годишната инфлация в еврозоната е била съвсем малко над нулевото равнище, което се дължи най-вече на продължаващото понижение на цените на петрола. Очаква се увеличаването на потребителските цени в еврозоната да остане много слабо през първата половина на годината и да започне да се засилва през второто полугодие, когато ще отслабне ефектът от рязкото поевтиняване на петрола. За 2016 г. като цяло се очаква годишната инфлация в еврозоната да бъде едва 0,5 %, отчасти поради запазващото се слабо нарастване на заплатите. Очаква се инфлацията да започне постепенно да се покачва и през 2017 г. да достигне 1,5 % поради увеличаването на ценовия натиск, дължащо се на по-високите заплати, повишеното вътрешно търсене и умереното поскъпване на петрола.
Износът е устойчив на по-нататъшното забавяне на световния растеж
Като се има предвид влошаването на глобалните икономически перспективи, очакванията са, че възстановяването на световната икономика (включително ЕС) ще бъде по-слабо от прогнозираното през есента. Прогнозите са, че през 2015 г. растежът в световен мащаб е бил най-слабият от 2009 г. Износът от еврозоната би трябвало да се увеличи през 2016 г. след забавянето през второто полугодие на 2015 г. Това се дължи на забавеното въздействие на обезценяването на еврото, по-ниските разходи за единица труд и постепенното засилване на външното търсене.
Рисковете за прогнозата се засилват
Икономическата прогноза остава твърде несигурна и общите рискове се увеличават. Сред тях са по-слабият растеж на бързо развиващите се пазари, хаотичните корекции в Китай, както и възможността от по-нататъшни повишения на лихвите в САЩ, които могат да предизвикат нарушаване на функционирането на финансовите пазари, да засегнат уязвимите бързо развиващи се икономики и да се отразят негативно на перспективите. По-нататъшен спад на цените на петрола също би могъл да има отрицателно въздействие върху страните износителки на петрол и да доведе до понижаване на търсенето на износа на ЕС. Рисковете вътре в самия ЕС също могат да се отразят на доверието и инвестициите. От друга страна, съчетанието от настоящите благоприятни фактори може да доведе до по-силно от очакваното стимулиране, особено ако инвестициите се увеличат.
Comments
comments powered by Disqus