Комисията докладва за напредъка в Гърция, Италия и Западните Балкани

Днес Комисията докладва за напредъка по мерките за справяне с кризата с бежанците и мигрантите в Италия, Гърция и по маршрута през Западните Балкани. Европейската програма за миграцията, представена през май 2015 г., включваше набор от мерки за справяне с миграционната криза. През септември Комисията определи приоритетните действия по програмата, които да бъдат незабавно изпълнени, съобщава Рапид. Днес се оценява постигнатият в Италия и Гърция напредък по отношение на системата на горещите точки и схемата за преместване, както и напредъкът по отношение на мерките, предприети за изпълнение на ангажиментите от изявлението, одобрено по време на срещата на високо равнище за маршрута през Западните Балкани, проведена през октомври 2015 г.

Напредъкът, постигнат в Гърция и Италия

В продължение на няколко месеца специализирани екипи на Комисията работят заедно с гръцките и италианските органи по места за изграждането на горещите точки и за подобряването и значителното ускоряване на процедурите за проверка, установяване на самоличността и снемане на пръстовите отпечатъци на мигрантите, за да се улесни преместването. Тези екипи за съдействие в управлението на миграцията функционират в специално предназначени съоръжения и са оперативни 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата.

Гърция

Въвеждането в оперативно действие на петте горещи точки на острови в Егейско море, където беше установена необходимост (Лесбос, Хиос, Самос, Лерос и Кос), е бавно, отчасти поради това, че изграждането започна от нулата, и поради недостатъци, свързани с инфраструктурата, липсата на персонал и координацията. Понастоящем напълно оперативна е само една гореща точка (в Лесбос). Продължава работата по изграждането на други съоръжения. Гръцкото правителство поиска подкрепа от гръцката армия, за да може да бъде спазен желаният срок в средата на февруари. Междувременно процедурите за установяване на самоличността и регистриране се извършват във временни структури, където това е възможно. Гръцките органи въведоха подобрения във функционирането на горещите точки, като изработиха стандартни оперативни процедури и нови процедури за слизане на сушата, с които въвеждат пряка връзка между съоръженията на горещите точки и хората, които дебаркират на островите. Frontex стартира крайбрежни патрули в Лесбос, Хиос и Самос, които вече дават резултати.

Делът на мигрантите със снети пръстови отпечатъци значително се увеличи от 8 % през септември 2015 г. на 78 % през януари 2016 г. След като станат напълно оперативни и оборудвани, горещите точки в Гърция трябва да постигнат общ капацитет за снемане на пръстови отпечатъци на около 11 000 души дневно, което значително надвишава средния брой пристигащи мигранти за януари. Frontex разполага екипи от експерти за проверка на документи по островите, за да откриват фалшиви документи.

Договореното от държавите членки преместване от Гърция на 66 400 души, нуждаещи се от международна закрила, започна с твърде бавни темпове, като до момента са преместени едва 218 души. Само 15 държави членки предложиха на Гърция общо 1 081 места за премествания, а 16 държави членки назначиха служители за връзка, които да подкрепят процеса на място. Гръцките органи подобряват своя капацитет за регистриране и отвориха втори офис в Самос, където вече е налице инфраструктура за настаняване и трансфери, с подкрепата на Международната организация по миграция и ВКБООН. През декември 2015 г. Комисията одобри програма на стойност 80 милиона евро в подкрепа на капацитета за прием на Гърция, в това число на мрежа от 20 000 места за кандидати за убежище, управлявана от ВКБООН, както и подкрепа за създаването на 7 000 места в зоните на горещите точки. В рамките на тази схема понастоящем има 16 400 места. В допълнение към 7 181 места, които към момента са на разположение в рамките на временни и по-дългосрочни съоръжения за прием на източните острови в Егейско море, Гърция разполага с 10 447 места в континенталната част на страната. Така общият брой на съществуващите места за прием в Гърция в момента е 17 628. Въпреки това все още не достигат 12 342 места в сравнение с броя от 50 000 места, за който Гърция пое ангажимент през октомври 2015 г.

От началото на 2015 г. Гърция пристъпи към 16 131 принудителни връщания и 3 460 подпомогнати доброволни връщания на икономически мигранти, които нямат право на убежище в Европа. Това продължава да бъде недостатъчно, като се има предвид броят от над 800 000 пристигнали мигранти през 2015 г.

Италия

Предвиденото въвеждане в оперативно действие на шест горещи точки, определени от италианските органи (в Лампедуза, Позало, Порто Емпедокле/Вила Сикания, Трапани, Аугуста и Таранто) е бавно, отчасти поради това, че изграждането започна от нулата, и поради недостатъци, свързани с инфраструктурата, липсата на персонал и координацията. Две от тях са напълно оперативни (в Лампедуза и Позало), а трета гореща точка (в Трапани) ще бъде напълно оперативна след приключването на довършителните ремонтни дейности. Спешно се извършват строителни дейности в Таранто. Все още предстои да се завършат плановете за горещите точки в Аугуста и Порто Емпедокле/Вила Сикания; решението във връзка с тези горещи точки е от съществено значение с оглед на вероятното увеличение на миграционните потоци през летния период.

Двете оперативни горещи точки (в Лампедуза и Позало) отбелязаха нива от 100 % при снемането на пръстови отпечатъци при последните случаи на пристигащи по море мигранти. Делът на мигрантите със снети пръстови отпечатъци значително се увеличи от 36 % през септември 2015 г. на 87 % през януари 2016 г. След като станат напълно оперативни и оборудвани, горещите точки в Италия се очаква да постигнат капацитет за снемане на пръстови отпечатъци на около 2 160 мигранти дневно, което значително надвишава средния брой пристигащи мигранти за януари.

Въпреки факта, че преместванията от Италия започнаха няколко седмици по-рано, отколкото от Гърция, те все още изостават значително от ритъма, необходим за постигането на общата цел в рамките на две години да бъдат преместени 39 600 души, нуждаещи се от международна закрила. До момента са преместени общо 279 кандидати, а 200 неизпълнени искания за преместване са изпратени на други държави членки. До този момент само 15 държави членки осигуриха места за премествания, като се ангажираха да приемат общо 966 души, а 20 държави членки назначиха служители за връзка, които да подкрепят процеса на място. Ниското равнище на изпълнение на ангажиментите се дължи до голяма степен на ограничения брой мигранти, пристигащи на територията на Италия, които отговарят на условията.

През 2015 г. Италия извърши над 14 000 принудителни връщания на лица без право на убежище и участва съвместно с други държави членки в 11 полета, организирани от Frontex за връщане на лица, търсещи убежище, чиито молби са били отхвърлени. Това продължава да бъде недостатъчно, като се има предвид броят от над 160 000 пристигнали мигранти през 2015 г.

Италианската система за прием вече е до голяма степен достатъчна за нуждите на системата на страната за предоставяне на убежище и вече са определени специални съоръжения за лицата, които трябва да бъдат преместени. От друга страна се наблюдават сериозни недостатъци по отношение на центровете за настаняване преди извеждане, като са налице само 420 места в сравнение с броя от 1 252 места, заложен в пътната карта, представена на Европейската комисия.

Освен това вчера Комисията прие решение за промяна на програмата „Сигурност за развитие“ по структурните фондове в Италия за периода 2007—2013 г., като пренасочи средства в размер до 124 милиона евро от Европейския фонд за регионално развитие за съфинансиране на мерките, предприети от Италия за спасяване на мигранти по море.

Напредъкът, постигнат по маршрута през Западните Балкани

Безпрецедентните потоци от бежанци и мигранти, които започнаха в края на лятото на 2015 г. и станаха още по-масирани през есента, поставиха маршрута през Западните Балкани в центъра на миграционното предизвикателство, пред което е изправена Европа. През 2015 г. близо 880 000 души преминаха от Турция в Гърция, като повечето от тях впоследствие поеха през Западните Балкани към Централна и Северна Европа.

Председателят Юнкер пое инициативата да свика на 25 октомври 2015 г. среща на високо равнище, посветена на бежанските потоци по маршрута през Западните Балкани, и с неговото посредничество бе договорено споразумение относно план от 17 стъпки за постигането на постепенно, контролирано и организирано движение на хора по протежение на маршрута през Западните Балкани. Сред ключовите въпроси бяха граничният контрол, капацитетът за прием и управлението на миграционните потоци между групата държави, които са изправени пред най-голям натиск през последните месеци.

Комисията организира седмични срещи за наблюдение на изпълнението на плана от 17 точки, договорен по време на срещата на високо равнище, която беше посветена на бежанските потоци по маршрута през Западните Балкани и чийто домакин беше председателят Юнкер. В момент, когато комуникацията беше почти прекъсната, това усилие за координация изигра важна роля за намаляване на риска една държава да предприеме неочаквани мерки, които имат отражение върху други държави. Бяха въведени общ инструмент за обмен на информация и нов подход за сътрудничество и координация между държавите по протежение на маршрута. Понастоящем между полицейските началници се осъществява всеобхватен обмен на информация относно политиките и практиките по границите, а комуникацията и сътрудничеството между граничните органи бяха подобрени.

Въпреки това редовно има случаи на едностранни решения от дадена държава, които пораждат проблемни последствия за предхождащите я по веригата държави. Възстановяването на доброто управление на границите по маршрута през Източното Средиземноморие/Западните Балкани е най-важният приоритет за Европейския съюз днес. Преди всичко държавите членки трябва да се ангажират да сложат край на практиката да препращат мигрантите към други държави членки, без да ги регистрират, и трябва да настояват за прилагането на правилата на ЕС за убежище и управление на границите. Хората, пристигащи в Съюза, трябва да знаят, че ако се нуждаят от закрила, ще я получат, но не те избират къде в Европейския съюз ще стане това. Ако те не отговарят на изискванията за предоставяне на закрила, те ще бъдат върнати, при пълно зачитане на принципа на забрана за връщането.

По отношение на управлението на границите, след постигнатото на 3 декември споразумение по оперативен план с Frontex, Агенцията подпомага регистрирането на мигранти на границата между Гърция и бившата югославска република Македония. Тази подкрепа следва да бъде засилена и използвана в максималния си потенциал. Въпреки че не е възможно провеждането на съвместна операция на Frontex директно в бившата югославска република Македония, в процес на подготовка са други средства за помощ от Frontex. Всяко допълнително действие, предприето по протежение на северната страна на тази граница, следва да се извършва в рамка, определена от ЕС.

Сърбия, Словения, Хърватия и Гърция задействаха Механизма за гражданска защита на ЕС с искане другите държави да им изпратят средства да се справят с извънредната хуманитарна ситуация, пред която са изправени на своя територия. Общо 15 държави предложиха помощ, като предоставиха палатки, спални артикули, лични предпазни средства, оборудване за отопление и осветление и електрически генератори. Въпреки това голям брой искания за помощ все още не са удовлетворени.

Държавите по протежение на маршрута се договориха да създадат 50 000 допълнителни места за прием. Сегашният капацитет обаче все още е далеч под тази цел — понастоящем са налични или се подготвят около половината от този брой места. Държавите, участвали в срещата на високо равнище, посветена на маршрута през Западните Балкани, трябва незабавно да ускорят осигуряването на капацитет за прием.