Култура
Първият подводен музей в Европа е факт
Първият подводен музей в Европа е факт
Той е разположен направо на дъното на Атлантическия океан при Канарските острови, близо до Лас Колорадас.
На дълбочина 14 метра в Атлантическия океан се намира Музео Атлантико (Museo Atlantico), първият подводен музей на съвременното изкуство в Европа. Артистът Джейсън Дю Керс Тейлър (Jason de Caires Taylor) е създал поредица вдъхновяващи скулптури, които се намират на океанското дъно. Неговата работа е позната с това, че е отражение на проблемите в обществото, а този нов проект обръща внимание на световната бежанска криза.
Джейсън Тейлър, е възпитаник на Camberwell College of Arts, University of the Arts London, освен това е напълно квалифициран инструктор по гмуркане, подводен еколог и носител на престижни международни награди за подводна фотография.
Музео Атлантико се състои от две различни реалистични арт инсталации, които изглеждат замръзнали във времето.
Първата част се нарича Рубикон (The Rubicon) и представлява 35 статуи на хора, които вървят към голяма порта. Тези фигури изглеждат изгубени в морските дълбини. Някои от тях гледат на долу, други към техните електронни устройства, а трети са отправили погледи нагоре към необятните океански води.
Втората инсталация се нарича „Салът на Лампедуза“ (The Raft of Lampedusa) и представя продължаващата сирийска хуманитарна криза. Това е трогателно изобразяване на отчаяни фигури, които чакат за лечение и помощ на борда на лодка.
„Тези творби не са предназначени да бъдат трибют или паметник на множеството изгубени животи“ обяснява Дю Керс. „Те са напомняне за колективната отговорност на глобалното общество“.
Той е започнал работа по проекта през януари 2014-а. Пресъздал е хора и ситуации чрез отливки на жители на остров Лансароте. Използван е висококачествен екологичен цимент, който трябва да устои на морските стихии в продължение на 300 години. Музеят е с площ от 400 квадратни метра до 15 метра, за да се вижда добре и от гмуркачите, и от повърхността. Потопени бяха първите 35 от общо 300 скулптури, предвидени в експозицията.
В бистрите води на Карибско море, недалеч от курортния град Канкун в Мексико, се намира най-големият подводен музей в света. Проектът "Тиха еволюция" е дело отново на Джейсън Дю Керс Тейлър.
Изграждането на подводния парк Isla Mujeres започва през ноември 2009 година върху 420 квадратни метра морско дъно в Карибско море. Първоначално са потопени само 100 бетонни скулптури, но на 26 ноември 2010 г. всичките 400 статуи заемат местата си. Произведенията тежат 120 тона и са изработени от специален PН-неутрален и корозионно устойчив бетон. Разположени са на 10 метра под морското равнище, където образуват изкуствени рифове и се превръщат в дом за естествената флора и фауна на топлите води.
Голям интерес, особено за редовните посетители, предизвиква променливата им позиция по морското дъно, предизвикана от морските течения. Осем месеца след откриването на Националния подводен парк Isla Mujeres, сложните композиции от фигури и артефакти са се изменили до непознаваемост. Хладните бетонени отливки са се окичили с ярките цветове на морския растителен свят, а коралите са обладали хладната светла повърхност, превръщайки я в жива материя.
Именно това е и идеята на самия автор, чийто проект има за цел да ни внуши, че природата има способността се възстановява и променя към по-добро. Много от рифовете по света се разрушават, а този процес може да бъде обратим, ако човечеството не го осъзнае прекалено късно, убеден е Тейлър.
На дълбочина 14 метра в Атлантическия океан се намира Музео Атлантико (Museo Atlantico), първият подводен музей на съвременното изкуство в Европа. Артистът Джейсън Дю Керс Тейлър (Jason de Caires Taylor) е създал поредица вдъхновяващи скулптури, които се намират на океанското дъно. Неговата работа е позната с това, че е отражение на проблемите в обществото, а този нов проект обръща внимание на световната бежанска криза.
Джейсън Тейлър, е възпитаник на Camberwell College of Arts, University of the Arts London, освен това е напълно квалифициран инструктор по гмуркане, подводен еколог и носител на престижни международни награди за подводна фотография.
Музео Атлантико се състои от две различни реалистични арт инсталации, които изглеждат замръзнали във времето.
Първата част се нарича Рубикон (The Rubicon) и представлява 35 статуи на хора, които вървят към голяма порта. Тези фигури изглеждат изгубени в морските дълбини. Някои от тях гледат на долу, други към техните електронни устройства, а трети са отправили погледи нагоре към необятните океански води.
Втората инсталация се нарича „Салът на Лампедуза“ (The Raft of Lampedusa) и представя продължаващата сирийска хуманитарна криза. Това е трогателно изобразяване на отчаяни фигури, които чакат за лечение и помощ на борда на лодка.
„Тези творби не са предназначени да бъдат трибют или паметник на множеството изгубени животи“ обяснява Дю Керс. „Те са напомняне за колективната отговорност на глобалното общество“.
Той е започнал работа по проекта през януари 2014-а. Пресъздал е хора и ситуации чрез отливки на жители на остров Лансароте. Използван е висококачествен екологичен цимент, който трябва да устои на морските стихии в продължение на 300 години. Музеят е с площ от 400 квадратни метра до 15 метра, за да се вижда добре и от гмуркачите, и от повърхността. Потопени бяха първите 35 от общо 300 скулптури, предвидени в експозицията.
В бистрите води на Карибско море, недалеч от курортния град Канкун в Мексико, се намира най-големият подводен музей в света. Проектът "Тиха еволюция" е дело отново на Джейсън Дю Керс Тейлър.
Изграждането на подводния парк Isla Mujeres започва през ноември 2009 година върху 420 квадратни метра морско дъно в Карибско море. Първоначално са потопени само 100 бетонни скулптури, но на 26 ноември 2010 г. всичките 400 статуи заемат местата си. Произведенията тежат 120 тона и са изработени от специален PН-неутрален и корозионно устойчив бетон. Разположени са на 10 метра под морското равнище, където образуват изкуствени рифове и се превръщат в дом за естествената флора и фауна на топлите води.
Голям интерес, особено за редовните посетители, предизвиква променливата им позиция по морското дъно, предизвикана от морските течения. Осем месеца след откриването на Националния подводен парк Isla Mujeres, сложните композиции от фигури и артефакти са се изменили до непознаваемост. Хладните бетонени отливки са се окичили с ярките цветове на морския растителен свят, а коралите са обладали хладната светла повърхност, превръщайки я в жива материя.
Именно това е и идеята на самия автор, чийто проект има за цел да ни внуши, че природата има способността се възстановява и променя към по-добро. Много от рифовете по света се разрушават, а този процес може да бъде обратим, ако човечеството не го осъзнае прекалено късно, убеден е Тейлър.
Comments
comments powered by Disqus