Преговорите между Европейският съюз и Великобритания, продължили два дни, доведоха до споразумение за промяна в условията на членство на островната страна.

Дейвид Камерън напористо искаше сделката преди провеждането на референдум на Острова, където гражданите ще решат дали европейското членство на страната да продължи. АФП сравнява това, на което Камерън се надяваше в писмото си до председателят на Европейския съвет Доналд Туск от ноември, и това което успя да постигне чрез серия от компромиси, формулирани до някаква степен с двусмислен дипломатически език.

Имиграция

Какво искаше: Поставен под напрежение от обществото и собствената му Консервативна партия, Камерън искаше европейските имигранти във Великобритания да почакат 4 години преди да получават социални помощи за работещи и държавни жилища. Той също така искаше гастербайтерите да не получават детски надбавки, които да изпращат на семействата си в родните си страни.

Какво получи: Въпреки че източноевропейските страни бяха против това, Камерън осигури „аварийна спирачка” за седем години на някои от социалните придобивки за новопристигащи имигранти от ЕС. Също така, размера на детските надбавки ще бъде съобразен със стандарта в родната страна на работниците. Това важи за новопристигнали, но може да обхване всички мигранти след 2020 година.

Сувернитет

Какво искаше: Камерън имаше няколко искания, свързани със становището, че Брюксел има прекалено голяма власт над британските институции. Той искаше да излезе от „все по-близкия съюз”, едно от фундаменталните разбирания за Европейския проект, по „законов и необратим” начин. Великобритания поиска възможност за „червен картон”, който да представлява възможно вето на общи закони, гласувани в Брюксел, който да може да бъде показан от мнозинство от национални парламенти.

Какво получи: Камерън си осигури излизане от „все по-близкия съюз”. Общите договори ще бъдат промени, така че Великобритания да не е задължена на това. Той получи и „червеният картон”, макар че ще може да бъде показван от 55% от 28-те национални парламенти, което го прави трудно постижим практически.

Икономическа политика

Какво искаше: Камерън искаше ЕС да не може да използва статута на Великобритания на страна извън Еврозоната срещу самата нея. Тази тема е чувствителна, тъй като Ситито на Лондон е най-важният финансов център на континента. Камерън поиска закони, в които ЕС да признава, че има повече от една валута и страните извън еврозоната не бива да бъдат дискриминирани.

Какво получи: Камерън каза, че е постигнал защита на Ситито от дискриминацията на страните от еврозоната. Според премиера ЕС за пръв път е признал, че има повече от една валута. Тук обаче формулировките в споразумението са неясни, като в него се говори за „съвместното съществуване на различни перспективи”. Шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер натвърди, че Великобритания няма да има право на вето по въпроси на еврозоната. „В текстът това е кристално ясно”, заяви Юнкер.

Конкурентоспособност

Какво искаше: Камерън заяви на Туск, че страната му иска премахване на ограниченията за бизнеса. Той също призова ЕС да продължи с мерките за свободно движение на капитал, стоки и услуги, с цел икономическо развитие.

Какво получи: Юнкер отдавна изтъква подобряването на конкурентоспособността като приоритет, така че тази сфера не беше толкова проблематична. ЕС се съгласи на „увеличаване на конкурентоспособността” с „конкретни стъпки”.