“Връзката между температурата и смъртността е известна и отчитайки, че тя не се мени с течение на времето, количеството смъртни случаи от много горещо или много студено време може да се изчисли”, пише Даниел Оудин Астром (Daniel Oudin Astrom) и неговите колеги от Университета Умео.

Те са определили колко се е увеличила смъртостта от аномалните температурни условия за трите минали десетилетия в сравнение с началото на 20 век. За тази цел учените са използвали данни от дневните температури в Стокхолм от 1900 до 2009 години, избирайки 1900-1929 години в качеството на “контролен” период - те сравнявали процента на смъртност в този промеждутък на време с аналогичен показател от 1980 до 2009 години.

Изследователите определили случаите, когато температурата е била много висока или ниска, а след това са изчислили колко души са загинали от аномалиите на температурата през тези години.

Оказало се , че от 1900 до 1929 години е имало 220 такива смъртни случаи, когато температурата е била много ниска и 220 - много висока, но вече в периодът 1980-2009 години тези показатели се увеличили съответно до 251 и 381 случая, пише mail.ru, цитирайки АП.

От резултатите станало ясно че, смъртността силно се покачва през лятото, а през зимата - малко по-малко: в началото на 21 век в екстремално студени дни умирали с 5,6% повече хора , а в екстремално горещите - с 4,6%, отколкото в същите аномални дни в началото на 20 век.

“Смъртността от жега през 1980-2009 години се е удвоила в сравнение с тази, каквато е била без климатически изменения”, считат Астром и неговите колеги.

Подобни явления, казват учените, се случват не само в Швеция , но и в цяла Европа, при това хората така и не са успели да се адаптират към такива условия. Това значи , че всяка нова температурна разлика може да увеличи процента на смъртността.