През последните години има дефицит на вяра и доверие на хората в лекарите. Причините са много и комплексни, вина има в голямата си част лекарското съсловие, което позволи частни случаи на недобросъвестни колеги да хвърлят сянка върху професията. Но намирам вина и в медиите, които тенденциозно разпространяват предимно негативната информация за случващото се в медицината.
Когато съобщения за източване на касата, за недостиг на жизненоважни лекарства, за съмнителни ваксини, лекарски грешки се публикуват на първите страници на вестниците, не можем да се сърдим на хората, че не ни вярват.

Като жена и майка, ако погледна това, което пише в пресата и дават по телевизиите – как, за да вземат парите за дадена пътека,болниците правят ненужни операции, ще си помисля: Боже, ужас, утре имам час за постъпване в болница- няма да отида!
И какво се случва? Със сериозното дискредитиране на професията на лекаря се увеличава броят на инфарктите, на пациентите, които не получават адекватна медицинска помощ, инвалидизациите, заболеваемостта, смъртността.

Големият ни проблем е, че квалификацията и качеството на труд ,стилът на работа много често не корелират с контрола. И независимо от твърденията, че спазваме европейските стандарти и правила, това не винаги е факт.

Крайно време е гилдията да се обедини и да контролира по-изкъсо работещите структури и болници, да се направи сертифициране, което да бъде срочно- за 2 или 5 години и на случаен принцип да бъде проверявано качеството на работата в тях.

Съществуват стандарти/ Guideline /, по които работим, които трябва да се спазват навсякъде и които непрекъснато се обновяват. В Guideline за миокардната реваскуларизация много строго и точно са уточнени критериите – кога може да се „стентира” един пациент и кога е по-добре той да бъде опериран.

В Сити Клиник Бургас фактът, че болницата обединява кардиология и кардиохирургия, ни прави умерени и винаги се стараем да спазваме много строги медицински критерии. Всеки пациент се обсъжда индивидуално на кардио- хирургичен колегиум и се взима конкретно решение за лечебна процедура, била- тя ангиопластика или оперативна реваскуларизация -базирано на медицинските стандарти и на конкретния казус - здравословно състояние , възраст, коронарна анатомия.

Категорично трябва да има правила и дано да успеем да върнем разклатеното доверие в нашата високо отговорна дейност. Зад работата ни стоят много години къртовски труд, много лични лишения, много компромиси и „купища” квалификации. Страшно много изпити и сертификати, ежедневни и ежемесечни непрекъснати усилия, за да подновяваме квалификацията си и да сме в крак с новостите, за да отговорим на изискванията, които поставят пред нас непрекъснато развиващата се медицина, пациентите и не на последно място конкуренцията.

Много се надявам, че българинът ще остави футбола на футболистите, медицината на лекарите, обучението на учителите и ще си гледа конкретната работа, за да може тази страна да тръгне напред. „Разбирайки от всичко“ и „ месейки се във всичко“, хората не си вършат тяхната работа и пречат на другите да си вършат своята.

Да, пациентът трябва да участва в своето лечение, но не коментирайки и променяйки индикациите на лекаря. В нашата практика има много пациенти, които искат да им бъдат сложени стентове, а не да бъдат оперирани, а показанията им не съответстват на това тяхно желание.

Атеросклерозата е като” пълноводна река” , която ние не можем да спрем, а само да забавим с лекарства ,операции, стентиране, защото това е природният начин на остаряване на организма. Дали операцията ще е първа или поставянето на стент, е по преценка на лекуващия екип и състоянието на пациента. Решението е трудно и комплексно и зад него се крие огромен екипен труд.

Искам да завърша с призив: доверете се на вашия лекар, вярвайте му! Лекарската професия е призвание и дълг- вземете второ мнение, консултирайте се, но ни позволете да ви лекуваме. Защото ние сме тук затова.