Автор: Красимира Дубарова – Отдел „Етнография“ на Регионален исторически музей Бургас

Благовещение е голям църковно-християнски празник, честван от всички християни по света след утвърждаването му през 7 век. Според светото писание на този ден, 9 месеца преди раждането на Исус Христос, на Богородица се явява архангел Гавраил, който и съобщава, че ще стане майка на Божия син. Тази блага вест дава и наименованието на празника – Благовещение.

В българските народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с пробуждане на природата. На Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако закука кукувица, да бъде през цялата година сит и с пари.

На този ден се сеят зеленчуци и се присаждат плодни дръвчета, за да са „благи”. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират мед. Заради представата, че на Благовещение змиите и гущерите се събуждат и излизат от дупките си, се извършват обредни действия, които да предпазят домакинството от влечугите.

Сутрин, преди изгрев слънце жените премитат къщите, палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва змиите. Тези действия са съпроводени с изричането на думите: „Бягайте, зъми и гущери, днеска е Благовец”. Децата и младежите прескачат запаления огън, а момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото. Пак за предпазване жените не шият – „да не ги дупчат змиите”, не месят хляб, „че ще се свие зъмя на него”.