Акцент
Честита пролет - тя настъпи у нас в 18 часа и 15 минути на 20 март
Честита пролет - тя настъпи у нас в 18 часа и 15 минути на 20 март
Астрономическата пролет настъпи у нас на 20 март в 18 часа и 15минути, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН.
Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с лятото, есента и зимата.
Равноденствие е астрономическо понятие, с което се обозначава моментът от годината, когато пътят на Слънцето по небесната сфера (еклиптиката) пресича небесния екватор. Тогава денят и нощта са приблизително равни по продължителност.
Всяка календарна година има 2 равноденствия – пролетно и есенно, съответно на 20 или 21 март и 22 или 23 септември.
Много от културите по света и почти всички езически религии почитат равноденствието (както и слънцестоенето) като момент с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.
Доста интересна тема е как древните астрономи са се опитвали да регистрират моментите на равноденствията, с цел определяне на продължителността на слънчевата (тропичната) година.
Счита се например, че Хипарх, живял около 150 г. пр. н. е., е ползвал елементарен, но практичен уред за тази цел – т. нар. екваториален пръстен. Този пръстен (или по-скоро обръч) е можел да се накланя и фиксира на определен ъгъл, чрез подходящо окачване към държаща го стойка. Хипарх фиксирал така наклона на пръстена, че той да лежи в равнината на небесния екватор. Тази настройка той вероятно е правил нощем, ориентирайки се по звездите на екваториалните съзвездия.
С наближаването на датата, около която се е очаквало да настъпи пролетното или есенното равноденствие, Хипарх е следял дали през деня настъпва момент, когато Слънцето осветява пръстена точно отстрани, така че едната му половина изцяло да засенчва вътрешността на другата му половина. Ако настъпвал такъв момент, то значи, че Слънцето тогава е пресичало небесния екватоор, т.е. точно тогава то било в точката на пролетното или на есенното равноденствие.
Счита се, че по него време и по-късно са конструирани още по-сложни инструменти – армилярни сфери и др., макар познатите ни запазени образци на такива да са от доста по-късно време. Предполага се, че това е ставало не без приноса на Ератостен, известен най-вече с това, че е изчислил правилно меридианната обиколка на Земята.
Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с лятото, есента и зимата.
Равноденствие е астрономическо понятие, с което се обозначава моментът от годината, когато пътят на Слънцето по небесната сфера (еклиптиката) пресича небесния екватор. Тогава денят и нощта са приблизително равни по продължителност.
Всяка календарна година има 2 равноденствия – пролетно и есенно, съответно на 20 или 21 март и 22 или 23 септември.
Много от културите по света и почти всички езически религии почитат равноденствието (както и слънцестоенето) като момент с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.
Доста интересна тема е как древните астрономи са се опитвали да регистрират моментите на равноденствията, с цел определяне на продължителността на слънчевата (тропичната) година.
Счита се например, че Хипарх, живял около 150 г. пр. н. е., е ползвал елементарен, но практичен уред за тази цел – т. нар. екваториален пръстен. Този пръстен (или по-скоро обръч) е можел да се накланя и фиксира на определен ъгъл, чрез подходящо окачване към държаща го стойка. Хипарх фиксирал така наклона на пръстена, че той да лежи в равнината на небесния екватор. Тази настройка той вероятно е правил нощем, ориентирайки се по звездите на екваториалните съзвездия.
С наближаването на датата, около която се е очаквало да настъпи пролетното или есенното равноденствие, Хипарх е следял дали през деня настъпва момент, когато Слънцето осветява пръстена точно отстрани, така че едната му половина изцяло да засенчва вътрешността на другата му половина. Ако настъпвал такъв момент, то значи, че Слънцето тогава е пресичало небесния екватоор, т.е. точно тогава то било в точката на пролетното или на есенното равноденствие.
Счита се, че по него време и по-късно са конструирани още по-сложни инструменти – армилярни сфери и др., макар познатите ни запазени образци на такива да са от доста по-късно време. Предполага се, че това е ставало не без приноса на Ератостен, известен най-вече с това, че е изчислил правилно меридианната обиколка на Земята.
Comments
comments powered by Disqus