Не пиша тези редове, защото по ирония на съдбата съм в Брюксел. Естествено, страхът и ужасът тук и сега са осезаеми, хората-объркани, а телевизиите не спират да предават от смъртоносно ранената столица на обединена Европа.

Още онзи ден, пътувайки по впоследствие окървавения маршрут на метрото се усещаше някакво напрежение,което витаеше във въздуха: музиканти, изнесоха неверятен джаз концерт в нашия вагон, но само аз и мъж, с вид на турист се разчувствахме на "Есенни листа" и пуснахме по евро в шапката на джазмените точно на станция Шуман.

Може хората да са били преситени от музика, но може и душите им да са били свити.Брюксел сякаш бе в очакване на война -такова струпване на полиция и военна техника не бях виждала никога. На летището, пред европарламента, пред посолствата, в метрото, тежковъоръжени мъже чакаха.

И войната започна точно в осем сутринта-с воя на сирените на пожарни и линейки.

Със сигурност е имало очакване на ужаса, но как да противодействаш като идва в образа на фанатизиран ислямист-самоубиец.
Политиците ни дължат отговор как ще защитят сигурността ни и как ще изгонят от Европа ислямския фундаментализъм-новия Троянски кон.

Като начало може да приемат закон за исляма, да забранят бурките и да спрат със сълзливите простотии и хепънинги " Аз съм...

Да започнат да интегрират арабите си, изолирани в гета-така може и ние да научим как да интегрираме циганите си.

И да не забравят, че християнството е във война с исляма.

На война-като на война!