Царево
Застрояват и къмпинг „Корал”! БСП иска мораториум върху строителството на 10 плажа
Застрояват и къмпинг „Корал”! БСП иска мораториум върху строителството на 10 плажа
Пореден апетитен парцел край морето ще бъде застроен. Този път става въпрос за бургаския къмпинг „Корал" - недалеч от Лозенец. В последните дни на 2012 година община Царево е подписала строителни разрешения, даващи зелена светлина за превръщането в огромен ваканционен комплекс на един от последните оцелели дюнни плажове, съобщи Нова телевизия. Припомняме, че наскоро такава заплаха надвисна и над дюните в Несебър.
Разрешенията за строеж в района на къмпинг „Корал" са издадени в края на 2012 година от община Царево, която се базира на влязъл в сила подробен устройствен план от 2006 г.
„Още тогава е бил одобрен проектът - идейният проект, който е входиран за този комплекс на фирмата "Ибердрола Инмобилиария". Голяма част от разрешителните са издадени още тогава. Една част от разрешителните, последните, са издадени наистина през 2012 г. като при четири от тях всъщност има малък проблем, заради което не са издадени", обясни кметът на община Царево Георги Лапчев.
След отстраняване на пропуските обаче инвеститорът може да започне строежа си върху 130 декара земя. Теренът е продаден срещу обещания за инвестиции и откриване на нови работни места от бившия кмет на общината Петко Арнаудов през лятото на 2002 г. с решение на общинския съвет.
„Продажбата се извърши във връзка с това, че аз няколко месеца преди това бях станал кмет. Заварих общината в изключително тежко финансово положение. Телефоните нямаше кой да ги плаща. Цената, на която се извърши продажбата, беше 7 долара за кв.м. Частниците даваха по-ниски цени. Имам доказани факти, че в този район, през този период са продавани и на по-ниски цени", заяви от своя страна бившият кмет на Царево Петко Арнаудов.
Сигнал за нарушения подава и концесионерът на плажа на къмпинг „Корал". Следват съдебни дела, които МРРБ води за обявяване за нищожен приетия подробен устройствен план на община Царево. В крайна сметка обаче министерството губи делото.
„Значи всичко, което е зад плажа, представлява дюни, блато и навсякъде има блатни кокичета. Било е резерват, те са го махнали. Значи това е една цяла крупна схема за измама, за далавера, направили са си я и сега вече се чудят как да се оправдават", аргументира се концесионерът на плажа „Корал" Атанас Русев.
Днес от Коалиция за България (КБ) предложиха проект за решение за създаване на временна комисия за обсъждане на мораториум върху строителството на територията на 10 плажа по Черноморското крайбрежие. Това съобщи депутатът от левицата Димчо Михалевски.
Плажовете, върху които от КБ иска мораториум, са Иракли - Кара дере, Камчийски пясъци - Шкорпиловци, Дуранкулашко езеро - Св. Анна, Крапец, Шабленски езера, Корал, Аркутино, Дюни и Маслен нос (брегът и плажовете между "Перла" и резерват Ропотамо).
Петър Курумбашев се опита да внесе яснота в терминологията кое е защитена територия и защитена зона. Той се учуди от действията на министъра на околната среда Нона Караджова, която отказва да обяви за защитени територии определени райони, които са станали обект на публичен коментар. „Защо българската администрация и политическият елит бягат от това да ги обявят за защитени територии?", попита той.
И сам си отговори: „Ами защото е по-добре те да стоят като защитени зони и при определени условия администрацията да разреши строителство върху тях. Докато при защитените територии това не може да стане. Чудя се за кого са тези защитени зони - за природата или за определени инвеститори, близки до властта, които получават разрешителни за строеж и се облагодетелстват."
Според него сега се играе играта "тука има-тука нема".
Разрешенията за строеж в района на къмпинг „Корал" са издадени в края на 2012 година от община Царево, която се базира на влязъл в сила подробен устройствен план от 2006 г.
„Още тогава е бил одобрен проектът - идейният проект, който е входиран за този комплекс на фирмата "Ибердрола Инмобилиария". Голяма част от разрешителните са издадени още тогава. Една част от разрешителните, последните, са издадени наистина през 2012 г. като при четири от тях всъщност има малък проблем, заради което не са издадени", обясни кметът на община Царево Георги Лапчев.
След отстраняване на пропуските обаче инвеститорът може да започне строежа си върху 130 декара земя. Теренът е продаден срещу обещания за инвестиции и откриване на нови работни места от бившия кмет на общината Петко Арнаудов през лятото на 2002 г. с решение на общинския съвет.
„Продажбата се извърши във връзка с това, че аз няколко месеца преди това бях станал кмет. Заварих общината в изключително тежко финансово положение. Телефоните нямаше кой да ги плаща. Цената, на която се извърши продажбата, беше 7 долара за кв.м. Частниците даваха по-ниски цени. Имам доказани факти, че в този район, през този период са продавани и на по-ниски цени", заяви от своя страна бившият кмет на Царево Петко Арнаудов.
Сигнал за нарушения подава и концесионерът на плажа на къмпинг „Корал". Следват съдебни дела, които МРРБ води за обявяване за нищожен приетия подробен устройствен план на община Царево. В крайна сметка обаче министерството губи делото.
„Значи всичко, което е зад плажа, представлява дюни, блато и навсякъде има блатни кокичета. Било е резерват, те са го махнали. Значи това е една цяла крупна схема за измама, за далавера, направили са си я и сега вече се чудят как да се оправдават", аргументира се концесионерът на плажа „Корал" Атанас Русев.
Днес от Коалиция за България (КБ) предложиха проект за решение за създаване на временна комисия за обсъждане на мораториум върху строителството на територията на 10 плажа по Черноморското крайбрежие. Това съобщи депутатът от левицата Димчо Михалевски.
Плажовете, върху които от КБ иска мораториум, са Иракли - Кара дере, Камчийски пясъци - Шкорпиловци, Дуранкулашко езеро - Св. Анна, Крапец, Шабленски езера, Корал, Аркутино, Дюни и Маслен нос (брегът и плажовете между "Перла" и резерват Ропотамо).
Петър Курумбашев се опита да внесе яснота в терминологията кое е защитена територия и защитена зона. Той се учуди от действията на министъра на околната среда Нона Караджова, която отказва да обяви за защитени територии определени райони, които са станали обект на публичен коментар. „Защо българската администрация и политическият елит бягат от това да ги обявят за защитени територии?", попита той.
И сам си отговори: „Ами защото е по-добре те да стоят като защитени зони и при определени условия администрацията да разреши строителство върху тях. Докато при защитените територии това не може да стане. Чудя се за кого са тези защитени зони - за природата или за определени инвеститори, близки до властта, които получават разрешителни за строеж и се облагодетелстват."
Според него сега се играе играта "тука има-тука нема".
Comments
comments powered by Disqus