Кратък коментар
Отново се прекланяме пред будителите!
Отново се прекланяме пред будителите!
Автор: Иванка Делева – уредник в отдел "История" на РИМ - Бургас
Живели не толкова отдавна, при все това отдалечени и духовно недостижими. Свещеници, учители, стотици скромни преписвачи на българска книжнина, грамотни занаятчии и търговци, някои от които открили своето призвание в служба на народа, преписвайки „историйцата” на Хилендарския монах Паисий и вдъхновявайки се от неговите идеи. Хора, които през целия си живот активно популяризирали и извеждали в приоритет знанието за националната ни история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух.
„По делата им ще ги познаете!” Как обаче да ги разберем? Що за хора поставят общественото добруване пред своето? Как е възможно да правиш нещо без да търсиш изгода? С какви сили са преписвали и разпространявали българската книга, бранели „свещения език на своите деди” и са „любели своето отечество красно”? Възможно ли е да има такива хора!? Съвременният ни ум не проумява! И как би могъл! Благородството, всеотдайността, съзнанието за историчност са категории непривични за голяма част от населението на Земята.
И все пак, всяка година, на 1 ноември, възкресяваме тяхната памет. А тя ни е нужна, особено във времена на духовна разруха и болка. Нуждаем се от техния пример, за да съберем разпилените родолюбиви идеали, за да добием увереност и мъдрост за делата си, за да запазим достойнството си. Защото живеем във време, не по-различно от онова, след 1-та световна война, когато е официално установено честването на будителите. И мотивите на тогавашните държавни мъже звучат съвсем съвременно. Защо българската орисия е така болезнено повтаряща се?
Но, празник е! Поне за тези от нас, които се стремим да бъдем „сол земли”. Споделям думите на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на Ал.Стамболийски, човекът възродил паметта за будителите.
„...Когато е обезверен и объркан в духовните си ценности българският народ търси упование и надежда в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си... Нека денят на св.Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители. Те са малките и големите, знайните и незнайните, които не са оставили никога народните идеали да бъдат помрачени, надеждата и вярата за тяхното постижение да угаснат. Те са най-верните изразители на спонтанната воля на българския народ към безкористно и всестранно развитие, самоопределение и утвърждение като културна сила. Те са живата и вечна връзка между миналото, настоящето и бъдещето, те са безсмъртната гаранция, че нашият народ ще прескочи всички съдбоносни изпитания и ще оцелее...”
На 1 Ноември – Деня на народните будители, четирите експозиции на Регионален исторически музей – Бургас ще работят с вход свободен.
Живели не толкова отдавна, при все това отдалечени и духовно недостижими. Свещеници, учители, стотици скромни преписвачи на българска книжнина, грамотни занаятчии и търговци, някои от които открили своето призвание в служба на народа, преписвайки „историйцата” на Хилендарския монах Паисий и вдъхновявайки се от неговите идеи. Хора, които през целия си живот активно популяризирали и извеждали в приоритет знанието за националната ни история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух.
„По делата им ще ги познаете!” Как обаче да ги разберем? Що за хора поставят общественото добруване пред своето? Как е възможно да правиш нещо без да търсиш изгода? С какви сили са преписвали и разпространявали българската книга, бранели „свещения език на своите деди” и са „любели своето отечество красно”? Възможно ли е да има такива хора!? Съвременният ни ум не проумява! И как би могъл! Благородството, всеотдайността, съзнанието за историчност са категории непривични за голяма част от населението на Земята.
И все пак, всяка година, на 1 ноември, възкресяваме тяхната памет. А тя ни е нужна, особено във времена на духовна разруха и болка. Нуждаем се от техния пример, за да съберем разпилените родолюбиви идеали, за да добием увереност и мъдрост за делата си, за да запазим достойнството си. Защото живеем във време, не по-различно от онова, след 1-та световна война, когато е официално установено честването на будителите. И мотивите на тогавашните държавни мъже звучат съвсем съвременно. Защо българската орисия е така болезнено повтаряща се?
Но, празник е! Поне за тези от нас, които се стремим да бъдем „сол земли”. Споделям думите на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на Ал.Стамболийски, човекът възродил паметта за будителите.
„...Когато е обезверен и объркан в духовните си ценности българският народ търси упование и надежда в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си... Нека денят на св.Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители. Те са малките и големите, знайните и незнайните, които не са оставили никога народните идеали да бъдат помрачени, надеждата и вярата за тяхното постижение да угаснат. Те са най-верните изразители на спонтанната воля на българския народ към безкористно и всестранно развитие, самоопределение и утвърждение като културна сила. Те са живата и вечна връзка между миналото, настоящето и бъдещето, те са безсмъртната гаранция, че нашият народ ще прескочи всички съдбоносни изпитания и ще оцелее...”
На 1 Ноември – Деня на народните будители, четирите експозиции на Регионален исторически музей – Бургас ще работят с вход свободен.
Comments
comments powered by Disqus