Горещ въпрос
Българският език за 20 години се е обогатил с 4300 нови думи
Българският език за 20 години се е обогатил с 4300 нови думи
В родния речник по около 215 думи на година вкарват IT секторът, новите технологии и английският език
Повечето нови думи за заемки от чуждици, а други са създадени на родна почва. Например фейсбук, CV, SMS и производни глаголи като „чатя", „даунлоудвам", „сърфирам".
Политическият живот е наложил думи като „импийчмънт", „лобирам" и „лустрация". Данните са на професор Сия Колковска от Института за български език към БАН. Справката е към 2010 г. и оттогава не е правено ново изследване.
700 са новите значения на стари думи, а 750 са новите фразеологични съчетания, отново от съществуващи вече думи.
Причините за новите думи в езика ни са няколко. Според езиковедите най-много думи влизат в речника заради развитието на компютърните и комуникационните технологии. Така в езика ни вече се използват акаунт, аватар, баркод, браузър, блог, интерфейс, кол-център, нетбук, праймтайм, токшоу, смартфон, кибер-пространство, таблет, даунлоудвам, сърфирам, саундтрак, онлайн. „Освен това има процеси на образуване на нови думи и разширяване значението на отдавна установени думи, напр. сателит, вирус, мрежа, червей", обяснява пред „Монитор" доц. д-р Татяна Александрова от Института по български език при БАН. Финансовите пазари пък наложиха франчайзинг, офшорен и шоурум. Освен това в езика ни са навлезли и нови словосъчетания, като зелена енергия, изтичане на мозъци, гласова поща, мръсни пари и др.
Английският език диктува нови правила в граматиката, например езикови образувания от две съществителни, първото от които пояснява второто, като офис мебели, маркетинг проучване, които могат да се пишат и слято.
Има и хибридни образувания, едната част от които е на кирилица, а другата - на латиница като- PR агенция, GPS сигнал.
Чуждите езици са повлияли и на словообразуването, така през последните години у нас са навлезли съставки като анти-, био-, евро-, еко-, нео-, хипер-, ре-.
Смартфоните и тинейджърите също налагат нови правила в жаргона. Съкращаването е един от активните процеси, мотивиран от стремежа да се предаде максимум информация с минимум езикови средства чрез кратки съобщения през мобилни устройства, обясняват езиковедите. „Стилът на писане през смартфони, типичен за младото поколение, се характеризира с абсолютно отхвърляне на приетите норми за писмена комуникация и интересна графична комбинаторика", казва доц. Александрова.
Езикът ни не е загубил своята идентичност, здравата славянска основа се пази както в лексиката, така и в граматиката, категоричне са езиковедите.
Кулинарното изкуство е също една от причината у нас да се появят нови думи. Готвачите са наложили през последните години - гурме, веган, суши, поширано.
В речника влизат и думи, свързани с грижи за тялото и развлечения: винтидж, брънч, кастинг, чиклит, фентъзи, мол.
От друга страна, налице е и процес на повишаването в ранг на чуждите думи, при наличие на по-рано утвърдена дума, например думата стилист, придава повече престижност в сравнение с фризьор.
Компетентна информация по въпросите с правописа може да получи всеки български гражданин на тел. 0900 12 230. Телефонната линия е отворена през делничните дни от 9 до 17 ч. „Езикови справки" отговарят и във „Фейсбук" страница си.
Повечето нови думи за заемки от чуждици, а други са създадени на родна почва. Например фейсбук, CV, SMS и производни глаголи като „чатя", „даунлоудвам", „сърфирам".
Политическият живот е наложил думи като „импийчмънт", „лобирам" и „лустрация". Данните са на професор Сия Колковска от Института за български език към БАН. Справката е към 2010 г. и оттогава не е правено ново изследване.
700 са новите значения на стари думи, а 750 са новите фразеологични съчетания, отново от съществуващи вече думи.
Причините за новите думи в езика ни са няколко. Според езиковедите най-много думи влизат в речника заради развитието на компютърните и комуникационните технологии. Така в езика ни вече се използват акаунт, аватар, баркод, браузър, блог, интерфейс, кол-център, нетбук, праймтайм, токшоу, смартфон, кибер-пространство, таблет, даунлоудвам, сърфирам, саундтрак, онлайн. „Освен това има процеси на образуване на нови думи и разширяване значението на отдавна установени думи, напр. сателит, вирус, мрежа, червей", обяснява пред „Монитор" доц. д-р Татяна Александрова от Института по български език при БАН. Финансовите пазари пък наложиха франчайзинг, офшорен и шоурум. Освен това в езика ни са навлезли и нови словосъчетания, като зелена енергия, изтичане на мозъци, гласова поща, мръсни пари и др.
Английският език диктува нови правила в граматиката, например езикови образувания от две съществителни, първото от които пояснява второто, като офис мебели, маркетинг проучване, които могат да се пишат и слято.
Има и хибридни образувания, едната част от които е на кирилица, а другата - на латиница като- PR агенция, GPS сигнал.
Чуждите езици са повлияли и на словообразуването, така през последните години у нас са навлезли съставки като анти-, био-, евро-, еко-, нео-, хипер-, ре-.
Смартфоните и тинейджърите също налагат нови правила в жаргона. Съкращаването е един от активните процеси, мотивиран от стремежа да се предаде максимум информация с минимум езикови средства чрез кратки съобщения през мобилни устройства, обясняват езиковедите. „Стилът на писане през смартфони, типичен за младото поколение, се характеризира с абсолютно отхвърляне на приетите норми за писмена комуникация и интересна графична комбинаторика", казва доц. Александрова.
Езикът ни не е загубил своята идентичност, здравата славянска основа се пази както в лексиката, така и в граматиката, категоричне са езиковедите.
Кулинарното изкуство е също една от причината у нас да се появят нови думи. Готвачите са наложили през последните години - гурме, веган, суши, поширано.
В речника влизат и думи, свързани с грижи за тялото и развлечения: винтидж, брънч, кастинг, чиклит, фентъзи, мол.
От друга страна, налице е и процес на повишаването в ранг на чуждите думи, при наличие на по-рано утвърдена дума, например думата стилист, придава повече престижност в сравнение с фризьор.
Компетентна информация по въпросите с правописа може да получи всеки български гражданин на тел. 0900 12 230. Телефонната линия е отворена през делничните дни от 9 до 17 ч. „Езикови справки" отговарят и във „Фейсбук" страница си.
Comments
comments powered by Disqus