Година след началото на Плана за инвестиции в Европа, обещан от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, той вече привлича 100 милиарда евро инвестиции в различни икономически сектори. Планът "Юнкер" обяви целта си да мобилизира общо 315 милиарда евро инвестиции за три години, които да се влеят в икономиките на Европа до 2018 г. Еврокомисията вече обяви, че възнамерява да удължи срока на схемата. И ако темпото на бизнес финансиране в някои държави-членки компенсира изоставането на други в общата статистика, то за България все още е трудно да се каже дали инициативата реално и номинално ще допринесе за ръста на брутния вътрешен продукт, предаде БНР.

В София предстои дискусия, посветена на плана "Юнкер" и възможностите за инвестиции в България.

Идеята на инвестиционния план "Юнкер" е да се използва малка част от публичния бюджет на Евросъюза като банкова гаранция в помощ на частния сектор. От него се очаква да рискува и да вложи още от своите пари в различни конкурентоспособни икономически начинания. Вместо да се наливат наготово средства в 28-те държави, както става с еврофондовете, планът цели да съживи реалната икономика и да накара фирмите и да правят повече продукция – а оттам и да наемат повече работници.

Най-апетитният дял от плана е привличането на капитали за големи инфраструктурни проекти в сфери като енергетиката, дигитализацията и други модерни технологии. Досега Европейската инвестиционна банка в Люксембург, която движи Фонда за стратегически инвестиции, е дала зелена светлина на 64 проекта за финансиране, възлизащи на 9,3 милиарда евро.

За изминалите 12 месеца някои от най-силните икономики на западните държави са реагирали и са се възползвали първи. Трасета за високоскоростен интернет, нисковъглеродни индустрии, екологично строителство на сгради, възобновяеми енергийни източници – това са част от високотехнологични и иновативни сфери, в които европейските предприемачи се целят.

Франция участва в одобрени 10 проекта, Италия и Испания имат по 8, Великобритания е с 9. Дори затъналата в криза Гърция има един одобрен агропроект.

Европейската комисия пусна интернет портал за инвестициите, където са посочени 4 български проекта и още 2 с българско участие: високоволтово трасе между Добруджа и Бургас, преносна високоволтова линия между "Марица-изток", с Пловдив, Бургас и "Марица-изток" 3, Интермодален терминал Варна, "Международна зона за бързо икономическо развитие" край Хасково, както и газопровод, съвместно със Словакия, Унгария и Румъния, и транспортна хидровъздушна мрежа между Гърция, България, Италия и Турция в сферата на туризма.

Единствено първите два проекта са на фаза разглеждане в Европейската инвестиционна банка, но нито един от всички тях не е стигнал на етап реално кандидатстване или одобрение, стана ясно от думите на говорителя на ЕИБ Кристоф Рохе в интервю за БНР:

Банката в момента наистина оценява няколко операции, които биха получили средства от фонда. Фокусираме се върху икономически и технически жизнеспособни проекти. Нормално е броят на подобни финансови операции да е по-ограничен в по-малка икономика като България, която наскоро се присъедини към ЕС.

Вписването в електронния портал, поддържан от ЕК, наистина не е гаранция, че публикуваните там български намерения ще се осъществят, потвърди за "Преди всички" и Аника Брайдхарт, говорител на комисията по икономическите въпроси:

Порталът с проектите фактически представлява "сайт за запознанства", който събира инвеститорите с онези, които предлагат проектите. Наистина ние ги сложихме на сайта, защото отговарят на някои правни критерии, но това не е гаранция за финансиране. При подбора на ЕФСИ няма нито регионални, нито секторни квоти. Но сме съгласни, че трябва да подобрим географското покритие, достигайки не само България с финансиране на големи инфраструктурни проекти, но и други страни.

Все пак от ЕИБ обнадеждават, че тепърва шансовете се увеличават, обяснява Кристоф Рохе:

След старта на инвестиционния план ЕИБ получи множество молби за финансиране от Фонда за стратегически инвестиции, които не отговаряха на критериите – или защото проектите не бяха достатъчно "узрели", или просто защото им липсваше икономическа рентабилност. Сега, когато вече повече се знае, какво може и какво не може ЕФСИ, се задава нов списък от по-реалистични предложения.

Без големи проекти за България от първата година на плана "Юнкер" остава утешението с лесните кредитни линии по плана, чрез български банки-посредници, които насърчават малките и средните фирми у нас, заяви още Аника Брайдхарт:

В България са одобрени за финансиране 4 проекта на стойност 9,6 милиона евро от Европейския инвестиционен фонд. Очакваме той да привлече 220 милиона евро инвестиции, от които ще се възползват 600 малки и средни предприятия.