Духът на Деций Траян е погребан в Абритус, римска крепост, чийто останки са на около 3 км от днешния Разград. Тук империята на цезарите понася едно от най-страшните поражения в своята история. Става дума за войната с готите по времето на Деций Траян.

Решаващата битка е край Абритус на 1 юли 251 г. Варварите успяват да надхитрят императора, който заедно със сина си Херений Етруск води легионите.

Подмамват го към коварните блата, недалеч от укрепения град. Тежковъоръжените войници затъват, а леките готи се хвърлят върху тях. Започва свирепо клане: Херений е пронизан от стрела, а Деций потъва в мочурището. Той е първият римски император, загинал в битка с външни врагове. Тялото не е открито, но духът му символично е погребан в Абритус.

През 1953 г. археолозите откриват жертвеник с надпис: “Ветераните, римските граждани и заселниците при крайлагерното селище Абритус построиха жертвеника.”

Сянката на деспот Войсил броди из Аневското кале. Зъберите на Аневското кале стърчат над село Анево, сега квартал на Сопот. Крепостта е вдигната по време на Второто българско царство. Тя е част от средновековния град Копсис. В “Един кът от Стара планина” Иван Вазов пише:

“Там, наляво, върху един озъбен и каменист рът, се мярка висока фигура, като че това е гранитна статуя на някой великан, който мисли и гледа над страшната пропаст. По-нататък изведнаж ти се изпречва един феодален замък с кулите си, със зъберите си, с бастионите си, като че е построен да пази оттам тесния проход.”

Местните вярват, че гранитната статуя е на деспот Войсил, владетел на земите от Копсис до Сливен. Цитаделата и планинският град под нея са негова столица.

По мръкнало вкамененият Войсил оживявал и бродел из руините на калето. В железни доспехи, шлем с перо и светещ меч го описват очевидците. На утрото сянката се стопявала в лъчите на изгряващото слънце, за да се появи отново при залез.

Строителите на Меджиди табия са заточени в Анадола, за да не разкрият тайните и. Около 300 български строители са заточени в Мала Азия. Нашите дюлгери са хвърлени в анадолските зандани, никой не доживява Освобождението.

Турският форт южно от Силистра е изграден през 1841-1853 г. по времето на султан Абдул Меджид I. Той е дело на талантливия германски военен инженер Хелмут фон Молтке.

Крепостта е шестоъгълно построение с високи, излизащи от дълбок ров стени, с бойници и три бастиона. В затворена дъга са разположени помещенията на казармата. Във второ ветрило са подредени дългобойни оръдия. В двата края на овала има изолирани помещения за запазване на барута сух.

В Кримската война Лев Толстой стреля по погребите. Войната избухва през 1853 г. между Русия и Турция със съюзници Франция, Британската империя, Сардинското кралство и Графство Насау.

Лев Толстой е мобилизиран и участва в обсадата на Силистренската крепост. Ординарец е на командващия артилерията. От походна каруца пред палатката наблюдава с далекоглед.

“От тази височина - пише той” - се вижда градът, крепостта, малките фортове на Силистра като на длан. Чуват се топовни и пушечни гърмежи, които не престават нито денем, нито нощем. С помощта на зрителна тръба могат да се различат турските войници... Всяка вечер и всяка сутрин аз стоя на моята каруца и по цели часове гледам.”

Толстой наблюдава главно Меджиди табия, която е ключова в отбранителната система. Той е против насилието, но кръвта му кипи. От време на време оставя далекогледа, грабва пушка и стреля по табията. Иска да улучи барутните погреби и да взриви крепостта. Не улучва!

Кале” в превод от османотурски е “укрепление”. Същото значение има думата “хисар”. Стотици, ако не и хиляди са тези исторически обекти по нашите земи. Антични и средновековни, към тях проявяват интерес единствено иманярите.

Нужна е топографска карта на българските твърдини. Не на Видинската, Белоградчишката и Търновската крепост. Става дума за калетата и хисарлъците, забравени от археолозите. Това е мисия на Националния археологически институт при Българската академия на науките.

Ако археолозите не го сторят, иманярите ще ги загробят завинаги.