Испански учени установиха, че диети без ограничение на зехтин и ядки дори намаляват телесното тегло с 880-600 грама.

Първото нещо, което повечето хора правят при ограничаване на храната с цел отслабване, е да спрат мазнините. Защото са логична жертва на десетилетията, в които за медицината всички мазнини бяха само и единствено еквивалент на 9 калории в 1 грам. Което винаги беше съпроводено с вдигнатия показалец, че този вид хранителни вещества са с най-голяма енергийна плътност. Простичко казано - от равни количества продукт от мазнините поемаме над 2 пъти повече калории, отколкото от въглехидратите и белтъчините. Едноплановият поглед подтиква към фокусиране върху нискомаслени диети и до парадоксална (от съвременната научна позиция) политика за здравословно хранене. Те създават ненужен страх и от здравословните мазнини, които са особено полезни за организма. А според най-нови изследвания дори не водят до напълняване.

През последните години започна оздравителен обрат в разбирането за същността на мазнините и техния ефект за здравето и теглото. В авторитетното издание “Лансен” непрекъснато се появяват изследвания, които реабилитират мазнините и особено растителните. Най-топлото, публикувано в последния му брой, установява, че най-много намаляват теглото си хора, които имат нормален прием на полезни мазнини, а най-малко отслабват тези, които спазват свръхнискомаслена диета.

Проучването се провежда в 11 болници в Испания в периода 2003-2010 г. и включва 7447 мъже и жени. По обясними причини преобладаващият обичаен начин на хранене на всички бил Средиземноморската диета - смятана за най-здравословната в света. Типични компоненти в нея са многото плодове и зеленчуци, рибата и морските дарове, нетлъстото месо, маслините, зехтинът, ядките и умерената привързаност към виното.

Участниците попаднали в три равностойни като брой групи. В едната мазнините в хранителния прием идвали основно от зехтин, като на хората специално било казано, че няма никакво ограничение в количеството. При втората мазнините постъпвали основно от ядки и също нямало лимит колко да са те, въпреки че само 100 грама се равняват средно на 550 калории. Диетата на третата група свеждала до минимум всички мазнини и храните, които ги съдържат.

На 5-ата година равносметката показала, че в първите две групи освобождаването от предразсъдъци е довело до увеличаване на приема на мазнини (от 40% на 41,8% през зехтина и от 40,4% на 42,2% през ядките). При третата група имало понижение - от 40% на 37,4%. Като цяло участниците и в трите групи били загубили част от теглото си. Въпреки неограничените мазнини най-много отслабнали в групата със зехтина - 880 грама. Мъчениците, които стриктно избягвали всякакви мазнини, били свалили 600 грама, а групата, яла на корем ядки - 400 грама.

И в най-медените новини обаче има капка отрова. В случая може да ви разочарова, че всички били наедрели в талията. Но най-голямото увеличение било при страдалците на суперпостно меню - коланът им се удължил средно с 1,2 см. По критерия за талия ядките излизат по-щадящи от маслиновото олио - увеличили талията с 0,37 см, а зехтинът - с 0,85 см.

По ирония на съдбата точно фокусирането върху общото съдържание на мазнини е заблуда, коментират модерните учени. Обясняват 40-годишното насаждане на грешни убеждения с пренебрегването на спецификата на различните по вид мастни киселини. Смятат, че хората, които са отслабвали с нискомазнинни диети, са го постигали въпреки, а не благодарение на това и основно с полуглад. Най-ентусиазираните смятат, че диетичните насоки трябва да бъдат преразгледани в частта си, в която почиват на остарели, произволни ограничения за общото потребление на мазнини.

Идеята е да се излезе от модела, който обсебва с условни понятия като калория, когато се говори за полезни храни като ядки, растителни масла и дори пълномаслени сирена и кисели млека. Енергийната плътност и общото съдържание на мазнини може да бъдат много подвеждащи, предупреждават модерните диетологични школи. Те смятат, че акцентът трябва да се измести върху съвременните научни доказателства за увеличаване на дяла в менюто на плодове, ядки, зеленчуци, боб, кисело мляко, риба, зехтин и други богати на феноли растителни масла. Съветват още вторият “стълб ” на здравословното хранене да се поеме от минимално обработени пълнозърнести храни и по-малко преработени храни, богати на нишесте, захар, сол, транс-мазнини.

Досегашното абсолютизиране на общите калории води до пренебрежение към качеството на индустриално произвежданите храни и ястията в заведенията. Например отричането на пълномаслените млека отваря вратата за все повече подсладени със захар от типа йогурт. В заведенията пък за оправдаване на етикета "диетично" често се използват продукти, от които са махнати по-полезните естествени мазнини, а на тяхно място са добавени заместители с твърде съмнителна последици за здравето.

Източник: 24 часа