Българските народни традиции и вярвания ни учат, че с хляба започва и свършва човешкият живот и че по-ценно и по-важно от него няма. Ето защо той заема основно място на трапезата ни – и в делник, и в празнични дни. Стана добра традиция да се отдава заслужено внимание и почит към насъщния в Община Несебър. За шеста поредна година село Оризаре ще е домакин на Празника на хляба. Изборът на населеното място за домакин на проявата през 2010 г., когато местната администрация реши да „изнесе“ празника извън пределите на града, бе обусловен от факта, че китното и живописно селище е познато с плодородието, чернозема и трудолюбието на хората си.

Известно като житницата на общината, село Оризаре и тази година ще посрещне гости от близо и далече на 7 юли, когато ще се отдаде почит и уважени към насъщния. На едно място ще се съберат майсторски направени хляб и хлебни продукти, създадени от сръчни местни хора и участници от други съставни селища на община Несебър. Началото на празника е от 19.30 ч. на площада пред кметството. По традиция културната проява ще започне с тържествен водосвет, а кметът на Община Несебър Николай Димитров ще отправи приветствие. Празничната програма ще продължи с награждаване на най-добрите изделия и ще завърши с богата музикална програма, в която ще вземат участие Певческата група „Зора“ към местното читалище „Зора – 1928“, талантите от оризарската денс формация „Крейзи гърлс“, Група „Романс“ към пенсионерския клуб в селото, както и гости от съставните селища на общината - Група за автентичен фолклор „Веселите баби“ от с. Тънково, Хор „Детелина“ към пенсионерския клуб в Свети Влас, Певческата група към НЧ „Светлина-1928“ от с. Гюльовца. Финал на празника ще постави голямо българско хоро, в което може да се включи всеки, който пожелае.

Хлябът символизира вечния кръговрат на живота, безкрайността, домашното огнище. Не случайно на българската трапеза без него не може, традиционното българско гостоприемство започва с хляб и сол, а на всеки важен празник задължително присъства топла погача. Не напразно народната мъдрост е съхранила до наши дни множество поговорки, в които разбираме за смисъла, който е вложен в насъщния - в материален и духовен аспект. Ние го ценим и за нас той е свещен, защото в хляба се крие силата на народа.