Мислите, намеренията, молитвата и други прояви на съзнание, могат директно да повлияят материалния свят, който ни заобикаля.

Никола Тесла, който се е родил на днешния ден преди 163 години, го е казал най-добре: „Денят, в който науката започне да изучава нефизични феномени, човечеството ще постигне по-голям прогрес в последващите десет години, отколкото през всичките векове на съществуването си. За да разбере истинската същност на Вселената, човек трябва да мисли за нея от гледна точна на енергия, честота и вибрации.”

Науката работи най-добре, когато е в хармония с природата. Когато се постигне синергия между двете, то тогава може да се достигне до такива открития, които биха променили изцяло живота, стига човечеството да е готово за тях, като например свободния достъп до енергийни източници.

Вашите убеждения се превръщат в мисли.
Мислите ви стават думи.
Думите ви стават ваши действия.
Действията ви се превръщат в навици.
Навиците ви изграждат ценностна система.
Ценностната ви система става ваша съдба.
~ Махатма Ганди ~

Съзнанието може да бъде главен фактор за осъществяването на редица промени на Планетата. Изпращайки мисли за любов, изцеляващи намерения, молитва, положителни мисли и други могат да имат силно влияние върху обекта, към когото са насочени.

От доста време насам физиците изследват връзката между човешкото съзнание и структурата на материята.

По-рано се смяташе, че Нютоновата материална Вселена е в основата на нашата физическа материалната реалност. Нещата започват да се променят, когато учените признават, че всичко във Вселената представлява енергия.

Квантовите физици откриха, че атомите са съставени от енергия, която постоянно се върти и вибрира. Квантовата механика подлага на съмнение материалните основи на света, показвайки как атоми и субатомни частици всъщност не са твърди обекти и не съществуват с определени локации и в конкретно време.

И по-важното, след откритието е, че между наблюдаваните частици и наблюдателя има връзка, квантовата механика представя разума като основна концептуална структура. Този феномен предполага, че съзнанието на наблюдателя е ключов елемент за съществуването на реалността и всички физични събития в нея.

“Всичко, което наричаме реално, се състои от неща, които не могат да се разглеждат като истински.”
~ Нилс Бор ~

Разкритието, че Вселената не е съвкупност от физически части, но вместо това се формира от преплитането на нематериални енергийни вълни произтича от работата на Алберт Айнщайн, Макс Планк, Вернер Хайзенберг и други.

Експериментът с двата процепа

Експериментът с двата процепа е чудесен пример за това как са преплетени съзнанието и материалният свят. Основният извод от този експеримент е, че:
„Наблюдателят създава реалността!“

Експериментът е проведен за пръв път през 1801г. от британеца Томас Йънг и чрез него се дава отговор на дългогодишния спор между Исак Нютон, който определя светлината като частици, наречени по-късно фотони и Кристиан Хюйгенс, който смятал, че светлината е вълна.

По-късно експериментът е доразвит от Макс Планк, Айнщайн и Шрьодингер, за да се стигне до извода, че Съзнанието създава частично материята само чрез акта на наблюдение.

Експериментът с двата процепа е невероятно прост и загадъчен. Ето в какво се заключава.

Учените поставят екран с два процепа срещу стена и изстрелват сноп светлина, за да видят къде ще попадне на стената. Тъй като светлината е вълна, тя създава определена дифракционна картина и вие виждате ивици светлина по цялата стена. Макар че процепите са два.

Но частиците трябвало да реагират различно – прелитайки през двете цепки, те би трябвало да оставят две ивици на стената точно насреща.

И ако светлината е частица, защо тя не демонстрира такова поведение?

Отговорът се заключава в това, че светлината ще демонстрира такова поведение, но само ако поискаме. Бидейки вълна, светлината прелита през двата процепа едновременно, но като частица тя ще прелита само през единия. Всичко, което ни е необходимо, за да превърнем светлината в частица, е да измерим всяка частица светлина (фотон), прелитаща през процепа.

Представете си камера, която заснема всеки фотон, прелитащ през процепа. Този фотон не може да прелети през другия процеп, ако не е вълна. Интерференционната картина на стената ще бъде проста – две ивици светлина. Ние физически променяме резултатите на събитието, като просто ги измерваме и наблюдаваме.

Това се нарича „ефект на наблюдателя"

Източник: Wissenschaft und Natur