Автор: София Стефанова

Лица на млади хора, участници в протестите в българската столица, окървавени и гневни, обиколиха днес света чрез агенциите и социалните мрежи. Стотици се питат какво точно се случва в България. Имаме ли отговор на въпроса самите ние, които живеем тук?

Дали правото е на страната на тези няколко хиляди - 5, 10, 15 или повече, които избраха да изкрещят несъгласието си. Или по-голяма тежест имат изборните резултати, които определиха статуквото в парламента такова, каквото е?

Ако правилният отговор опираше до чиста математика, щеше да е по-лесно.

Дори половин мъдрец да е останал във властта в момента, във властта, не в опозицията, дано намери кураж да излезе срещу своите и да им каже в очите, че е безсрамие да изправят българи срещу българи. (Светла му памет на Николай Добрев...)

Питам се - какво става в сърцата на тези полицаи, пратени да усмиряват студентите?! Сред тях сигурно има безмозъчни биячи, но има и такива, които виждат в протестиращите своите приятели или деца.

Трябва ли да дадем жертва, за да им дойде акълът на политиците? Смешни са с оправданията, че законът е на тяхна страна и студентите са нарушители. Сърцатият и прозорлив управник знае кога да отстъпи.

След изборите в Германия Меркел направи показно като подаде ръка на най-яростните си опоненти. Защото бъдещето на една страна е по-важно от егото на който и да е - политик или олигарх. Основните политически сили трябва да са наясно - излизането от тази ситуация минава през диалог с врага.

Има един-единствен ход, който може да свали напрежението - обявяване на дата за предсрочни избори, определяне на програма минимум на парламента за приемане на неотложните закони, на първо място за бюджет 2014 и на нов избирателен кодекс. Няма време!