На 27 юли 1890 , Ван Гог отива в отдалечено житно поле извън Париж, в малко френско селце, и се застрелва в гърдите. Той е страдал от психически разстройства в продължение на 18 месеца, откакто е отрязал лявото си ухо с бръснач в една декемврийска вечер през 1888. Но какво говори картината, по която е работил същата сутрин, за психическото му състояние?

В следствие на покъртителният инцидент на самонараняване, той е продължавал да получава психо и паник атаки, които са го обърквали и са го оставяли неадекватен в продължение на дни и седмици. Между сривовете си обаче ,той се е наслаждавал на спокойствие и приливи на въображение, и огромно желание да рисува.

Въпреки това обаче, художникът се е чувствал изключително самотен и ненужен , и започнал да се убеждава, че животът му е абсолютен провал. Затова взима малкият револвер от хазяина на къщата си в Ауверс. Това е и оръжието, което е било в него във фаталният юлски ден. Но пистолетът е бил с джобен размер и с ограничена мощност, и когато Ван Гог дърпа спусъка, куршумът рикошира в ребрата му и не достига сърцето. Той губи съзнание и припада. След като се свестява надвечер, започва да търси пистолета, за да довърши започнатото,но не го открива. Успява да се довлече до една страноприемница, където бива извикан лекар, както и брата на Ван Гог, който пристига на следващият ден.

За кратко брат му си е мислил, че художникът вече е добре, но както се е видяло на 27 юли, това далеч не е било така. Ван Гог си е отишъл на 37 години.

Психическото заболяване на художника не е установено, през десетилетията е имало много предположения - епилепсия, шизофрения, алкохолизъм, психопатски наклонности, асоциалност.

Пистолет в силна форма на корозия е намерен в полето до Ауверс през 1960 година. Анализите показват, че пистолета, от който е било стреляно, е бил на земята между 50 и 70 години. С други думи, това най-вероятно е бил пистолетът , който Ван Гог е използвал.
Писмо на лекаря на художника, който описва инцидента с отрязването на ухото

По незавършената картина със заглавието "Дървесни корени" Ван Гог е работил по нея през сутринта на 27 юли , броени часове преди да се самоубие. На пръв поглед картината изглежда абстрактна, различават се бегло корени на дървета и се вижда малка част небе. Картината е особена и е признак за модерно изкуство, но все пак е невъзможно да не я погледнем по друг начин , през призмата на това, че малко след нея той се самоубива. Какво може да ни каже тя за неговото психическо състояние?



Oпределено картината е странна , такава, през каквато се усещат мъките и психическите му проблеми. Години преди това, Гог се е занимавал с изследвания на корени на дървета. А скоро преди смъртта си е изпратил писмо до брат си, в което казва че "животът му е провален още от корените" . Възможно ли е картината му да е била сбогуване?

"Не е картина, породена от болен мозък. Той много добре е знаел , какво прави. До края, Ван Гог е рисувал въпреки болестта си, а не заради нея. Важно е да запомним това" - категорични са изкуствоведите.


Картината "Wheatfield with Crows" , също от юли 1890