30 години „лишаване от свобода“ получи Димитър Иванов, който уби младата Симона и направи опит да убие още двама души в сграда на училище в Сливен. Процесът на първа инстанция приключи днес.



По внесен обвинителен акт на Окръжна прокуратура –Сливен, съдът постанови максимално възможното ефективно наказание. Димитър е признат за виновен за това, че на 06.11.2015 г. в гр.Сливен, кв.„ Сини камъни”, от южната страна до двора на ПГИ „Проф. д-р Димитър Табаков” направил опит умишлено да умъртви Красимир С. от Сливен, нанасяйки му удар с нож в лявата половина на гръдния кош отзад с проникване в гръдната кухина, като деянието не е довършено по независещи от него причини.

Иванов е признат за виновен и за това, че на същата дата и място с цел да бъде улеснено друго престъпление, а именно убийство на момиче, направил опит умишлено да умъртви жена от Сливен, нанасяйки й два удара с нож в областта на лявата половина на гръдния кош отзад и в областта на горната половина на корема, като деянието не е довършено по независещи от него причини.

Иванов е признат за виновен за това, че отново на същата дата и място умишлено умъртвил момиче от Сливен – 15 годишната Симона, нанасяйки й около двадесет удара с нож в областта на шията, гръдния кош, корема, стомаха, гърба и горните крайници, сочещо на извършване на деянието с особена жестокост .

Наказанието трябва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор.

По време на съдебното заседание наблюдаващият делото прокурор поиска от съда да постанови наказание „доживотен затвор“ спрямо Иванов. Тъй като делото премина по реда на съкратеното съдебно следствие, исканото от прокурора наказание бе редуцирано от съда и така бе постановено максимално възможното наказание от 30 години „лишаване от свобода“.

Пострадалата Симона В. и подсъдимият Димитър Иванов се познавали от 2011 г. Те живеели близо един от друг, като фактът, че подсъдимият бил с 13 години по-възрастен от Симона В. не попречил те да се сближат. Когато през 2014 г. Симона В. постъпила да учи в гимназия кръгът й от познати лица и поддържани контакти се разширил. Тя започнала да прекарва по-малко време в района, където живеели.

Така техния контакт се пренесъл в социалните мрежи. Същевременно Симона В. осъзнала за изпитваното от страна на обвиняемия силно влечение към нея, за което споделила на майка си. Заявила й също, че не изпитва подобни чувства към Иванов, а последният й изпращал съобщения в социалната мрежа, че ако не е негова, ще е ничия. Възприетият отказ на Симона В. от поддържане на връзка, се отразило на Иванов до степен, че няколко дни по-късно, отивайки в Сливен, закупил препарат за растителна защита и медикамент за кръвно, които изпил в комбинация с цел самоубийство. То обаче било осуетено от лекари.

След случилото се контактите между двамата били преустановени за период от два месеца. През лятото на 2015 г. Иванов закупил газов сигнален пистолет. Имал и нож тип „пеперуда“, който носил постоянно със себе си. Постепенно Иванов подновил изпращането на съобщения към Симона В. В началото на учебната година Иванов започнал да посещава двора на училището с цел да направи контакт със Симона В. Започнал да я заплашва по телефона. Тогава Симона В. разказала на пострадалия К.С. за проблемите си, като се разбрали К.С. да я защити.

В петъчния учебен ден, на 06.11.2015 г. момичето имало учебни занятия втора смяна, започващи в 13.30 часа. Както обичайно повечето ученици от втора смяна пристигнали и се намирали в района на гимназията около един час по-рано от началото на учебните занятия. Малко по-рано приятелки на Симона В. видели пострадалия да се разхожда в двора на училището, с намерение да се разправи с К.С.

След началото на първия учебен час, след 13.30 ч., Симона В. получила обаждане от Иванов и след размяна на реплики двамата си уредили среща в двора на училището. На мястото първо отишъл К.С. заедно със свой приятел, които знаели местонахождението на Иванов. При срещата, без към него да има някакво нападение, Иванов произвел изстрел с газовия пистолет към К.С. и неговия приятел. Последният побягнал. Последвал нов изстрел, което накарало К.С. да се обърне с гръб към Иванов.

Димитър, използвайки момента, наръгал с ножа К.С., който паднал на земята, стенейки.Впоследствие Иванов видял Симона В. и се насочил към нея. Заедно със Симона В. била и учителка, която била възприета като пречка от Иванов за намерението му да убие момичето.

Иванов наръгал два пъти и жената, като след това се втурнал към Симона. Хванал я и започнал да и нанася множество удари с ножа по тялото в областта на жизненоважни области на тялото, като шията, гръдния кош, корема, стомаха, гърба, както и по горните крайници. Докато нанасял множеството удари с нож в ръката, сочещи на особено жестокост на деянието, тялото на Симона В.се свлякло към стълбите на училището, поради което обвиняемия я държал със свободната си ръка.

За момент, Иванов преустановил нанасянето на ударите с ножа, тръгнал надолу по стълбите встрани от входа на гимназията, след което се върнал отново при вече лежащата на стълбите Симона. В. и й нанесъл още няколко удара с нож в областта на шията, като по този начин броят им достигнал около двадесет.

Ножът оставил до тялото на безжизненото момиче. Впоследствие Иванов направил опит да сложи край и на своя живот. Поставил в устната си кухина дулото на газовия си пистолет и произвел изстрел, считайки че по този начин ще постави край на живота си. Вследствие на това паднал на земята със затруднено дишане и кръвотечение от носа и устната кухина. Опитът бил неуспешен.

Решението на Окръжен съд –Сливен може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-Бургас.