Невероятна, божествена, женствена - това са само част от определенията, давани през годините на голямата звезда на световното кино, София Лорен.

Развълнувала мъжкото съсловие на няколко поколения, тя е "дивата" сред плеядата незабравими италиански красавици в киното.

На 20-ти септември, София празнува рождения си ден-
90 години не са шега работа, което е чудесен повод да си припомним невероятната и кариера.

София Вилани Шиколоне е родена в Рим, но израства в предградията на Неапол, отгледана единствено от майка си. Момичето е толкова слабо, че съучениците й я наричат "клечката".

"Юношеството ми избуя със закъснение. На 15 години се оказах в пищно и слънчево тяло, пълно с обещания и живот", разказва София Лорен в биографията си "Вчера, днес и утре". Майка й я окуражава да отиде в Рим, за да бъде забелязана.

На 16 тя пристига в столицата, а след нея и сестра й Анна Мария. След като печели конкурси за красота, София успява да пристъпи в света на киното, където получава няколко малки роли под псевдонима София Ладзаро.

София Ладзаро става София Лорен през 1952 година по време на снимките на "Африка под моретата", след като е наречена така от продуцента на филма. Това е стартът на кариерата на тази щедра и слънчева красота, следват роли на пищни жени от народа, както в "Златото на Неапол" на Виторио Де Сика.

В този период тя среща продуцента Карло Понти, който е по-възрастен с 20 г. от нея, женен и баща на две деца. Любовта им остава тайна в една страна, в която разводът е забранен. Но страстта побеждава: през 1957 те бягат в Мексико, където получават развод и разрешение да се оженят.

Любовта на София и Карло въпреки това е обречена на изгнание. При завръщането си в Италия, те са преследвани от правосъдието. Това е началото на американската кариера на София Лорен и на международната й слава. Първото й признание идва с филма "Черната орхидея" на Мартин Рут през 1958.

През 1960 г. двойката се завръща в Италия. Както се очаква, двамата са изправени пред правосъдието и бракът им е анулиран две години по-късно. Междувременно София Лорен триумфира в "Чочарка", друг филм на Виторио Де Сика. Ролята й редом до Жан-Пол Белмондо й носи вълна от награди, сред които за женска роля в Кан и "Оскар" за най-добра актриса. Тя продължава сътрудничеството си с Виторио Де Сика с "Бокачо 70", както и "Брак по италиански" през 1964.

За да се ожени за София, Карло Понти постига споразумение с първата си жена, Джулиана Понти. Тримата заминават за Франция, където разводът е разрешен, и стават френски граждани. Така Карло и Джулиана могат да сложат край на брака си през 1965 година. На следващата двамата със София се женят за втори път в Севр, близо до Париж.

В Женева се ражда първият им син, Карло Младши. На 29 декември 1964 г., бебето е представено на пресконференция в учебната зала на болницата, в която майката е изкарала на легло за задържане почти цялата си бременност.

Двамата имат и втори син - Едуардо, роден през 1973 година.

С ролята на Антониета Еторе Скола дава на София Лорен последната й голяма роля на екрана във филма "Един особен ден" през 1977. Там тя играе с друга легенда на италианското кино - Марчело Мастрояни, с който си е партнирала 12 пъти.

През 1991 г. София Лорен получава “Оскар" за цялостната си кариера от ръцете на Грегъри Пек.

Няколко месеца преди 80-ия си рожден ден София Лорен блести на кинофестивала в Кан, откъдето преди 44 г. тръгва нейната кариера с филма "Чочарка".

Поставена е 21-во място в Листата на Американския филмов институт за "50-те велики екранни легенди".

На 1 февруари 1994 на Алеята на славата в Холивуд е открита 2000-та звезда на името на София Лорен.

На Зимните олимпийски игри в Торино през 2006 е една от осемте жени, редом със Сюзън Сарандън и Изабел Алиенде, пренасяли олимпийския флаг.

Актрисата признава, че мрази салоните за красота и прави маникюра и косата си сама. Изключение допуска само, когато е на снимачната площадка.