Света великомъченица Екатерина, която почитаме на 24 ноември, е християнска светица и мъченица, една от най-образованите жени на своето време.

В традиционната българска народна култура денят на Св. Екатерина се почита най-вече в Южна България.

В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести като шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива "за Баба Шарка".

В Родопската област светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.

В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на Деня на Св. Катерина се празнува против мишки. Жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да "замажат и затворят очите" на мишките.

Предание разказва, как Екатерина се е срещнала с император Максимиан /Максимин II, или Максенций) и се опитала да го убеди, че извършва грешка като преследва християните. Екатерина успява да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството.

Императорът заповядва да я вкарат в затвора, където тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват през 305 година.