Археологическата карта на България е стара, десетки обекти не са включени в нея и стават лесна плячка за иманяри, коментираха експерти в Бургас на Кръгла маса за опазване на културното наследство в региона.

"Регистър за археологическите обекти в страната има, но той не е обновяван поне от 20 г.", сподели директорът на Регионалния музей в Бургас Милен Николов. Според него, ако поне най-застрашените от иманяри археологически обекти бъдат регистрирани, те ще получат ясен статут, а това ще улесни търсенето на наказателна отговорност от иманярите, задържани на място.

По данни, които археологът изнесе на кръглата маса, най-застрашени от иманяри са обектите в общините Айтос, Сунгурларе и Руен.

"Проблемът се усеща най-силно там, където няма музеи. Освен това липсват достатъчно археолози. Често се случва дори дадена община да отпусне щат, да няма кого да назначи", обясни Николов.


Областният управител Вълчо Чолаков откри форума.

Опитният служител на Икономическа полиция в Бургас Николай Стоилков пък коментира, че иманярите които полицията задържа, най-често са неграмотни, основно роми или българи с турско етническо самосъзнание, които не си дават сметка, че вършат престъпление. Повсеместната безработица и възможността да си набавят приличен доход, били причините все повече обитатели на Руенския и Айтоския регион да търсят ценни предмети с културно-историческа стойност, които после бързо да продадат.

Представител на Митница Бургас пък изнесе данни за няколко случая на задържани такива предмети при опит да бъдат изнесени извън страната. Сред тях са близо 1500 старинни монети / в това число и златни/, икони, бижута, метални части от старинни оръжия.

Екип от Института по математика към БАН представи съвременни методи за съхранение на ценни исторически находки като създаване на цифрова библиотека и др.

Официални гости на форума в Морското Казино бяха областният управител Вълчо Чолаков, зам.областният управител Севдалина Турманова и зам.кметът Руска Бояджиева.

Екипът от Института по математика към БАН.