Любопитно
Как да постигнем хармония чрез арттерапия
Как да постигнем хармония чрез арттерапия
Арттерапията помага да победим стреса, да върнем връзката с любимия и да намерим себе си със силата на творенето
Имам някаква топка в корема. Дали ще се справя с всичко? Някой седи зад гърба ми. Обръщам се... няма никого. Бързам за някъде, а имам време. Лято е, но аз трябва да свърша и това, и това, и това... Не мога да спя от напрежение. Безброй хора ми говорят, съветват ме, заповядват. Времето намалява, отговорностите растат. Бум, тряс, изплисквам - минавам границата на критичната мисъл. „Полудявам ли?" „Не - отвръща медицинското лице - обикновен, ама най-обикновен бърнаут." Прегаряне! Масово явление сред отговорните хора, които работят много и трупат неудовлетворение. А има много начини за овладяване на положението малко преди или след големия взрив. Творенето – чисто свързване с извора, със същността. Лековито и точно за мен. Арттерапията: любимата ми! Работи безотказно – дава, развива и най-важното: лекува и ни напомня кои сме...
Където и да отида напоследък, срещам хора, свързани по някакъв начин с арттерапията. И отвсякъде чувам едно име: Елица Великова е прекрасна! Запознавам се с нея, дребна жена, фина материя. Спокойствие и стабилност, които впечатляват. Заговаряме за центъра по арттерапия, създаден от нея. Как е тръгнало всичко....
ТВОРЧЕСТВО ЗА ПРОЗРЕНИЕ
Най-общо арттерапията е използване на творческия процес за прозрение и лечение. Класическата форма залага предимно на визуалните изкуства, докато експресивната включва всички начини на творческо изразяване – поезия, танц, фотография и т.н. Тук няколко изкуства преливат едно в друго, дадено чувство може да бъде изобразено чрез рисуване, после пресъздадено с движение или разказано в поезия. По този начин човек работи многопластово и стига до по-задълбочени открития. Именно този тип терапия се практикува в центъра на Елица.
Използването на изкуството за лекуване е старо колкото рисунките по пещерите. Уви, на професионално ниво това направление се приема за малкото дете в семейството на дисциплините на психичното здраве, което не е достатъчно познато и често - пренебрегвано.
„Моята лична пътека в арттерапията премина през многообразие от роли – психолог, експериментиращ с творчески методи; водещ на ателиета по изкуствата и занаяти, участник в артсеминари и тренинги по света. След като завърших магистратура по експресивна арттерапия в Швейцария, станах преподавател в НБУ, а накрая – и арттерапевт" – разказва Елица.
„Когато Юлия Банкова - собственичката на Център-ателие „Николай Шмиргела", ме покани да работя с деца в неравностойно положение, приех плахо. Нямах никаква връзка с клиничната работа, особено в ателие. Но това се оказа удоволствие и предизвикателство, а помощта, която получих от другите, беше толкова голяма, че намерих пространство за растеж."
БЕЛИЯТ ЛИСТ
Белият лист е покана да се насочим към вътрешния си свят, към темите, емоциите, чувствата, които се движат вътре в нас. Все едно заставаш пред себе си като пред огледало. Празният лист е и рамка, в която всички тези чувства се събират, за да намерят форма, да станат познаваеми, да се трансформират, като ни говорят и ние общуваме с тях. Той е и едно ново, неначертано поле – алтернативна действителност, в която човек среща себе си. Вижда темите и проблемите, разбира затрудненията си. И ако успее да ги разреши там, в процеса на творене, ще пренесе това преживяване и в ежедневието.
Разходете се из София – навсякъде има графити, някои лозунги, други цели произведения на изкуството. Заявяване на автора или рамка за неговата болка, скръб, агресия, за обезличаването. По света графитите се използват като терапевтична практика при деца с проблемно поведение и в затвори.
Историята на арттерапията тръгва именно от две жени, започнали работата си с деца. Маргарет Наумбург и Едит Крамер имали фройдистки възгледи и използвали различни аспекти от теорията на психоанализата. За Наумбург изкуството е форма, символичен израз, идващ от несъзнателното и породен спонтанно, разбиран по пътя на асоциацията, като задължително се зачита личната интерпретация на твореца. Според Крамер пък то дава възможност за сублимация, за интегриране на конфликтните чувства и импулси в естетически удовлетворяваща форма. И двата подхода могат да бъдат видени в днешната арттерапия, израснала светкавично през последните 50 г.
ЯЙЦЕТО СЕ ИЗЛЮПВА
Елица създава Института за терапия и експресивни изкуства през 2014 г. и предлага терапевтична работа за деца, възрастни и семейства, както и обучителни програми за специалисти от различни сфери и тиймбилдинги. Преподавателите и терапевтите в екипа са висококвалифицирани и познати имена.
С арттерапията се лекуват психологически травми, телесни и емоционални блокажи, помага за освобождаване от стреса и възстановяване на психичните и физическите сили.
Сама по себе си красотата също лекува. Когато създадем нещо с естетическа стойност за самите нас, изпитваме удовлетворение, което не може да се сравни с нищо.
Доказателство за ефикасността на метода е успешното му приложение при много пациенти с депресивни и поведенчески разстройства, болни от рак, професионалисти, страдащи от хронична умора.
С финансовата подкрепа на Румяна Ставрева институтът провежда занимания с осиновени деца и техните семейства. „Играта е най-прекият и чист път към разшифроването на детската психика. Случват се чудеса ежедневно", разказва Елица. „В един момент на рисунката се вижда как момчето е дракон, който се излюпва от яйце. Само няколко месеца по-рано същите образи се появяват почти във всяка сесия, но без да се стига до излюпването. Детето става готово с времето..."
Децата, страдащи от аутизъм или синдром на Аспергер, имат много малко начини да създадат мост към външния свят и изкуството е сред тях.
Семейства, изправени пред житейска криза – развод, преселване, домашно насилие, пристрастявания, могат да намерят пътя един към друг чрез творене заедно. „Когато при мен дойде двойка, често давам един голям празен лист и без много инструкции ги напътствам да създадат рисунка заедно" - допълва Елица.
„Случва се интересен процес. Белият лист показва точната динамика на отношенията - кой води, кой поставя основата, как се разбира двойката за общата цел, към какво гледа. Наблюдаваме процеса, крайния резултат и анализираме заедно. Понеже темите за взаимоотношенията в двойката не се адресират директно, а косвено, чрез творческия процес, откритията са уникални. Идват спонтанно."
СЪВРЕМЕННИ РАЗСТРОЙСТВА
Стигаме и до моя бърнаут. „Тези съвременни разстройства се коренят в нарастващата ни тревожност, основана на стрес, недоспиване и на все по-задълбочаващата се криза на смисъл в живота. Когато не се справяме с наплива на задачи, предизвикателства, мисли, хора и не успяваме да обработим прииждащите към нас преживявания, се случва или паник атака, или бърнаут, или и двете. Това е неспособността ни да се справим, предозирането, изгубването на чувството за аза и още по-трагично – на връзката с по-висшето, с духа", обяснява Елица.
„Арттерапията ни дава възможност да се свържем с творческата енергия, която не е само наша лична, а е и енергия на източника. Помага ни да усетим отново връзката с нещо по-голямо от нас, със самия творчески дух. Оттам можем да почерпим сили и да се свържем с ресурси, които не сме подозирали, че имаме, или сме забравили, че са ни на разположение. Творческият процес ни дава единение с Духа...".
Източник: Списание 8
Имам някаква топка в корема. Дали ще се справя с всичко? Някой седи зад гърба ми. Обръщам се... няма никого. Бързам за някъде, а имам време. Лято е, но аз трябва да свърша и това, и това, и това... Не мога да спя от напрежение. Безброй хора ми говорят, съветват ме, заповядват. Времето намалява, отговорностите растат. Бум, тряс, изплисквам - минавам границата на критичната мисъл. „Полудявам ли?" „Не - отвръща медицинското лице - обикновен, ама най-обикновен бърнаут." Прегаряне! Масово явление сред отговорните хора, които работят много и трупат неудовлетворение. А има много начини за овладяване на положението малко преди или след големия взрив. Творенето – чисто свързване с извора, със същността. Лековито и точно за мен. Арттерапията: любимата ми! Работи безотказно – дава, развива и най-важното: лекува и ни напомня кои сме...
Където и да отида напоследък, срещам хора, свързани по някакъв начин с арттерапията. И отвсякъде чувам едно име: Елица Великова е прекрасна! Запознавам се с нея, дребна жена, фина материя. Спокойствие и стабилност, които впечатляват. Заговаряме за центъра по арттерапия, създаден от нея. Как е тръгнало всичко....
ТВОРЧЕСТВО ЗА ПРОЗРЕНИЕ
Най-общо арттерапията е използване на творческия процес за прозрение и лечение. Класическата форма залага предимно на визуалните изкуства, докато експресивната включва всички начини на творческо изразяване – поезия, танц, фотография и т.н. Тук няколко изкуства преливат едно в друго, дадено чувство може да бъде изобразено чрез рисуване, после пресъздадено с движение или разказано в поезия. По този начин човек работи многопластово и стига до по-задълбочени открития. Именно този тип терапия се практикува в центъра на Елица.
Използването на изкуството за лекуване е старо колкото рисунките по пещерите. Уви, на професионално ниво това направление се приема за малкото дете в семейството на дисциплините на психичното здраве, което не е достатъчно познато и често - пренебрегвано.
„Моята лична пътека в арттерапията премина през многообразие от роли – психолог, експериментиращ с творчески методи; водещ на ателиета по изкуствата и занаяти, участник в артсеминари и тренинги по света. След като завърших магистратура по експресивна арттерапия в Швейцария, станах преподавател в НБУ, а накрая – и арттерапевт" – разказва Елица.
„Когато Юлия Банкова - собственичката на Център-ателие „Николай Шмиргела", ме покани да работя с деца в неравностойно положение, приех плахо. Нямах никаква връзка с клиничната работа, особено в ателие. Но това се оказа удоволствие и предизвикателство, а помощта, която получих от другите, беше толкова голяма, че намерих пространство за растеж."
БЕЛИЯТ ЛИСТ
Белият лист е покана да се насочим към вътрешния си свят, към темите, емоциите, чувствата, които се движат вътре в нас. Все едно заставаш пред себе си като пред огледало. Празният лист е и рамка, в която всички тези чувства се събират, за да намерят форма, да станат познаваеми, да се трансформират, като ни говорят и ние общуваме с тях. Той е и едно ново, неначертано поле – алтернативна действителност, в която човек среща себе си. Вижда темите и проблемите, разбира затрудненията си. И ако успее да ги разреши там, в процеса на творене, ще пренесе това преживяване и в ежедневието.
Разходете се из София – навсякъде има графити, някои лозунги, други цели произведения на изкуството. Заявяване на автора или рамка за неговата болка, скръб, агресия, за обезличаването. По света графитите се използват като терапевтична практика при деца с проблемно поведение и в затвори.
Историята на арттерапията тръгва именно от две жени, започнали работата си с деца. Маргарет Наумбург и Едит Крамер имали фройдистки възгледи и използвали различни аспекти от теорията на психоанализата. За Наумбург изкуството е форма, символичен израз, идващ от несъзнателното и породен спонтанно, разбиран по пътя на асоциацията, като задължително се зачита личната интерпретация на твореца. Според Крамер пък то дава възможност за сублимация, за интегриране на конфликтните чувства и импулси в естетически удовлетворяваща форма. И двата подхода могат да бъдат видени в днешната арттерапия, израснала светкавично през последните 50 г.
ЯЙЦЕТО СЕ ИЗЛЮПВА
Елица създава Института за терапия и експресивни изкуства през 2014 г. и предлага терапевтична работа за деца, възрастни и семейства, както и обучителни програми за специалисти от различни сфери и тиймбилдинги. Преподавателите и терапевтите в екипа са висококвалифицирани и познати имена.
С арттерапията се лекуват психологически травми, телесни и емоционални блокажи, помага за освобождаване от стреса и възстановяване на психичните и физическите сили.
Сама по себе си красотата също лекува. Когато създадем нещо с естетическа стойност за самите нас, изпитваме удовлетворение, което не може да се сравни с нищо.
Доказателство за ефикасността на метода е успешното му приложение при много пациенти с депресивни и поведенчески разстройства, болни от рак, професионалисти, страдащи от хронична умора.
С финансовата подкрепа на Румяна Ставрева институтът провежда занимания с осиновени деца и техните семейства. „Играта е най-прекият и чист път към разшифроването на детската психика. Случват се чудеса ежедневно", разказва Елица. „В един момент на рисунката се вижда как момчето е дракон, който се излюпва от яйце. Само няколко месеца по-рано същите образи се появяват почти във всяка сесия, но без да се стига до излюпването. Детето става готово с времето..."
Децата, страдащи от аутизъм или синдром на Аспергер, имат много малко начини да създадат мост към външния свят и изкуството е сред тях.
Семейства, изправени пред житейска криза – развод, преселване, домашно насилие, пристрастявания, могат да намерят пътя един към друг чрез творене заедно. „Когато при мен дойде двойка, често давам един голям празен лист и без много инструкции ги напътствам да създадат рисунка заедно" - допълва Елица.
„Случва се интересен процес. Белият лист показва точната динамика на отношенията - кой води, кой поставя основата, как се разбира двойката за общата цел, към какво гледа. Наблюдаваме процеса, крайния резултат и анализираме заедно. Понеже темите за взаимоотношенията в двойката не се адресират директно, а косвено, чрез творческия процес, откритията са уникални. Идват спонтанно."
СЪВРЕМЕННИ РАЗСТРОЙСТВА
Стигаме и до моя бърнаут. „Тези съвременни разстройства се коренят в нарастващата ни тревожност, основана на стрес, недоспиване и на все по-задълбочаващата се криза на смисъл в живота. Когато не се справяме с наплива на задачи, предизвикателства, мисли, хора и не успяваме да обработим прииждащите към нас преживявания, се случва или паник атака, или бърнаут, или и двете. Това е неспособността ни да се справим, предозирането, изгубването на чувството за аза и още по-трагично – на връзката с по-висшето, с духа", обяснява Елица.
„Арттерапията ни дава възможност да се свържем с творческата енергия, която не е само наша лична, а е и енергия на източника. Помага ни да усетим отново връзката с нещо по-голямо от нас, със самия творчески дух. Оттам можем да почерпим сили и да се свържем с ресурси, които не сме подозирали, че имаме, или сме забравили, че са ни на разположение. Творческият процес ни дава единение с Духа...".
Източник: Списание 8
Comments
comments powered by Disqus