На стената
От догодина правото само редовно обучение
От догодина правото само редовно обучение
Добавят две нови задължителни дисциплини - "Основни права и свободи" и "Организация на съдебната система и правозащитните институции"
Задочното обучение по право остава в историята. От академичната 2017/18 г. специалността ще се изучава само в редовна форма на обучение. Това гласи проектът на нова наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", публикувана от правосъдното министерство за обществено обсъждане.
В доклада към проектонаредбата се посочва, че студентите по право у нас учат по морално остарял модел, а приемът в тази специалност - близо 10 000 души за 2016 г. - е "прекомерен и надхвърля значително нуждите на правоприлагането и правораздаването в България".
В момента у нас има 9 юридически факултета, 3 в столицата и 6 в различни областни градове в страната, като е налице припокриване на хабилитирания преподавателски състав в редица от вузовете, подчертават от ведомството на Екатерина Захариева. Оттам се позовават на изводите от социологическо проучване, направено специално да очертае слабите страни на обучението по право, според което задочниците имат значително по-слаба подготовка. Затова се предлага право занапред да се изучава единствено в редовна форма на обучение.
Проучването е показало дефицит на познания във всички форми на юридическата професия в следните материи - правото на ЕС, нормативната уредба за използване на структурните фондове на ЕС, правната уредба на защита на околната среда, защита на конкуренцията, на потребителите, на правата на човека, уредбата на обществените поръчки и др. Освен това е регистрирано, че студентите масово избират по-леките дисциплини от свободно избираемите, по които могат да изкарат по-високи оценки, а самите преподаватели не се отнасят със същата взискателност, както към задължителните дисциплини.
Затова проектът предлага дисциплината "Основни права и свободи", която досега бе свободно избираема, да стане задължителна. Тя обхваща вътрешноправната, европейската и международната уредба на правата на човека и различните механизми за тяхната защита. Задължителна трябва да стане и друга свободно избираема понастоящем дисциплина - "Организация на съдебната система и правозащитните институции". В нея са включени въпросите на устройството и организацията на съдебната власт, адвокатурата, юридическата етика. Според министерството този предмет "има особено значение в контекста на цялостната политика за реформа на съдебната власт и укрепване на правовата държава в България".
Предвижда се увеличение на часове по няколко дисциплини, сред които "Международно публично право", "Право на Европейския съюз", "Вещно право", "Данъчно право". Планирано е да се въведе и специализирано обучение по чужд език на две нива - за начинаещи и за напреднали, като то ще продължава няколко години.
Освен това след завършване на обучението по право, след което се придобива образователно-квалификационна степен "магистър", наредбата предвижда въвеждането и на специализирани магистърски програми в специалност "Право". Целта са профилирането и по-тясната специализация на юристите. Като основна мярка за преодоляване на проблемите в качеството на юридическото образование ще се въведе изчерпателен единен ред на държавния изпит. "Този ред ще гарантира, че завършването на специалност "Право" е на базата на единни критерии, съответстващи на най-добрите постижения в юридическото образование", смятат от правосъдното министерство.
"Обучението по специалността "Право" се характеризира с висока степен на общотеоретична насоченост и не формира достатъчно познания и умения за решаване на възникващи в практиката казуси. То води до висока степен на правен формализъм, ясно изразена склонност към автоматизъм в правоприлагането и ограничаване на способността за критично мислене", смятат вносителите. Затова е планирано практиката на младежите от 2-ри до 5-и курс да е минимум 4 седмици годишно, а не както сега - поне 2 седмици.
Задочното обучение по право остава в историята. От академичната 2017/18 г. специалността ще се изучава само в редовна форма на обучение. Това гласи проектът на нова наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", публикувана от правосъдното министерство за обществено обсъждане.
В доклада към проектонаредбата се посочва, че студентите по право у нас учат по морално остарял модел, а приемът в тази специалност - близо 10 000 души за 2016 г. - е "прекомерен и надхвърля значително нуждите на правоприлагането и правораздаването в България".
В момента у нас има 9 юридически факултета, 3 в столицата и 6 в различни областни градове в страната, като е налице припокриване на хабилитирания преподавателски състав в редица от вузовете, подчертават от ведомството на Екатерина Захариева. Оттам се позовават на изводите от социологическо проучване, направено специално да очертае слабите страни на обучението по право, според което задочниците имат значително по-слаба подготовка. Затова се предлага право занапред да се изучава единствено в редовна форма на обучение.
Проучването е показало дефицит на познания във всички форми на юридическата професия в следните материи - правото на ЕС, нормативната уредба за използване на структурните фондове на ЕС, правната уредба на защита на околната среда, защита на конкуренцията, на потребителите, на правата на човека, уредбата на обществените поръчки и др. Освен това е регистрирано, че студентите масово избират по-леките дисциплини от свободно избираемите, по които могат да изкарат по-високи оценки, а самите преподаватели не се отнасят със същата взискателност, както към задължителните дисциплини.
Затова проектът предлага дисциплината "Основни права и свободи", която досега бе свободно избираема, да стане задължителна. Тя обхваща вътрешноправната, европейската и международната уредба на правата на човека и различните механизми за тяхната защита. Задължителна трябва да стане и друга свободно избираема понастоящем дисциплина - "Организация на съдебната система и правозащитните институции". В нея са включени въпросите на устройството и организацията на съдебната власт, адвокатурата, юридическата етика. Според министерството този предмет "има особено значение в контекста на цялостната политика за реформа на съдебната власт и укрепване на правовата държава в България".
Предвижда се увеличение на часове по няколко дисциплини, сред които "Международно публично право", "Право на Европейския съюз", "Вещно право", "Данъчно право". Планирано е да се въведе и специализирано обучение по чужд език на две нива - за начинаещи и за напреднали, като то ще продължава няколко години.
Освен това след завършване на обучението по право, след което се придобива образователно-квалификационна степен "магистър", наредбата предвижда въвеждането и на специализирани магистърски програми в специалност "Право". Целта са профилирането и по-тясната специализация на юристите. Като основна мярка за преодоляване на проблемите в качеството на юридическото образование ще се въведе изчерпателен единен ред на държавния изпит. "Този ред ще гарантира, че завършването на специалност "Право" е на базата на единни критерии, съответстващи на най-добрите постижения в юридическото образование", смятат от правосъдното министерство.
"Обучението по специалността "Право" се характеризира с висока степен на общотеоретична насоченост и не формира достатъчно познания и умения за решаване на възникващи в практиката казуси. То води до висока степен на правен формализъм, ясно изразена склонност към автоматизъм в правоприлагането и ограничаване на способността за критично мислене", смятат вносителите. Затова е планирано практиката на младежите от 2-ри до 5-и курс да е минимум 4 седмици годишно, а не както сега - поне 2 седмици.
Comments
comments powered by Disqus