Образование
Образование и обучение в Европа: инвестициите са във възход, но приобщаването все още е трудно
Образование и обучение в Европа: инвестициите са във възход, но приобщаването все още е трудно
България е една от шестте страни, които през 2014 увеличиха инвестициите в образованието с повече от 5 % в сравнение с 2013 г., по-конкретно с 12%. От друга страна, обаче, общите разходи на сектор „Държавно управление“ за образование продължават да са сред най-ниските. Това са част от изводите на изготвяния от Комисията Обзор на образованието и обучението.
Данните за България може да видите тук.
Европа разчита на ефективни образователни системи, чрез които младите хора да придобият уменията, които са им необходими, за да изградят живота си като граждани и да развият професионална кариера. Училищата, университетите и институтите за професионално образование и обучение са в основата на растежа, създаването на работни места, иновациите и социалното сближаване. В публикувания Обзор на образованието и обучението за 2016 г. Европейската комисия анализира актуалната ситуация в Европейския съюз и в националните системи и показва, че държавите членки са изправени пред двойна задача — да осигуряват адекватни финансови инвестиции и да предлагат висококачествено образование за младите хора от всички среди, включително бежанци и мигранти.
Комисар Тибор Наврачич, отговарящ за образованието, културата, младежта и спорта, заяви: „Образователните системи в Европа могат да играят изключително важна роля, помагайки ни да се справим със сериозни проблеми, като трайната младежка безработица и бавния икономически растеж, както и с новите предизвикателства, например кризата с бежанците. Но образованието ще изпълнява ролята си само ако дава добри резултати. Днес повече от всякога е нужно да гарантираме, че образованието дава възможност на младите хора да станат активни и независими граждани и да намерят задоволителна работа. Въпросът не е само да се осигурят устойчив растеж и иновации. Това е въпрос на справедливост.“
Комисията оказва подкрепа на държавите членки при реформирането и подобряването на образователните им системи посредством сътрудничество по съответната политика, сравнителни проучвания и програми за финансиране, като например „Еразъм +“. Обзорът е неразделна част от тази работа. Представяйки богат набор от мерки в сферата на образованието, които са били проверени на място, и насърчавайки провеждането на диалог, той помага на държавите членки да направят подобрения в собствените си образователни системи.
Що се отнася до инвестициите в образованието, най-актуалните данни на обзора (от 2014 г.) показват, че публичните разходи за образование в ЕС са започнали отново да нарастват след три последователни години на спад. На равнището на ЕС публичните инвестиции в образованието са нараствали с 1,1% годишно. Ръст е бил отчетен от около две трети от държавите членки. В шест държави това увеличение е било над 5 % (България, Латвия, Малта, Румъния, Словакия и Унгария). За разлика от тях, десет държави членки са намалили разходите си за образование през 2014 г. спрямо 2013 г. (Австрия, Белгия, Гърция, Естония, Италия, Кипър, Литва, Словения, Финландия и Хърватия).
Същевременно е нужно да се положат повече усилия, за да може образователните системи да станат по-приобщаващи. Образованието е мощен фактор за интеграцията на младите хора от средите на мигрантите. Въпреки това те продължават да се справят по-слабо, отколкото местните жители. През 2015 г. процентът на преждевременно напусналите училище при тях е бил по-висок (19 %), а процентът на лицата с висше образование — по-нисък (36,4 %), отколкото този на местното население (съответно 10,1 % и 39,4 %).
Това показва, че е необходимо държавите членки да удвоят усилията си, особено като се има предвид увеличаването на броя на бежанците и мигрантите, които пристигат в ЕС (1,25 милиона души през 2015 г. в сравнение с 400 000 през 2013 г.). Около 30 % от новопристигналите са на възраст под 18 години, а повечето от тях са под 34 години. Предвид ниската им възраст, образованието представлява изключително мощен инструмент за насърчаване на интеграцията им в обществото.
Както е видно от Обзора на образованието и обучението, няколко държави членки работят по този въпрос. В доклада се подчертават редица мерки, като се започне от значителна бюджетна подкрепа и се стигне до специфични и иновативни мерки за преодоляване на недостига на умения. Така например Австрия е въвела преходни класове в училищата за професионално образование и обучение (ПОО) и в общото образование. В Германия се обсъжда наемането на работа на над 40 000 учители и хиляди социални работници, с което да се спомогне за създаването на близо 300 000 нови места в образователната ѝ система — от образованието и грижите в ранна детска възраст до ПОО. Швеция е извършила реформа на правилата за прием и обучение на новопристигнали ученици, като е въвела система за ранно оценяване на уменията (до два месеца след постъпване в училище). Финландия е увеличила финансовата подкрепа за общините с цел организиране на подготвителни класове. Сред инициативите, предприети във Франция, са плановете за въвеждане на програма „Приемане на родителите в училище за по-успешна интеграция“. Белгия от своя страна е увеличила капацитета на класовете за първоначален прием и броя на преподавателите по езици.
Изготвеният от Комисията Обзор на образованието и обучението за 2016 г. е петото издание на този годишен доклад, показващ развитието на системите за образование и обучение в Европа чрез обединяването на широк спектър от данни. В доклада се измерва напредъкът в Европа по постигането на водещите цели на „Европа 2020“ в областта на образованието като част от по-широката стратегия на ЕС за растеж и работни места.
В Обзора на образованието и обучението се анализират основните предизвикателства пред европейските образователни системи и се представят стратегическите мерки, благодарение на които тези системи могат да се адаптират по-добре спрямо обществените нужди и нуждите на пазара на труда. Докладът включва сравнение между различните държави, 28 подробни доклада за държавите в ЕС и специален уебсайт с допълнителни данни и информация. Планът за инвестиции за Европа, програмата „Еразъм +“, европейските структурни и инвестиционни фондове, в това число Инициативата за младежка заетост, както и „Хоризонт 2020“ спомагат за стимулиране на инвестициите и оказват подкрепа по приоритетите на политиката в областта на образованието.
Източник: europe.bg
Данните за България може да видите тук.
Европа разчита на ефективни образователни системи, чрез които младите хора да придобият уменията, които са им необходими, за да изградят живота си като граждани и да развият професионална кариера. Училищата, университетите и институтите за професионално образование и обучение са в основата на растежа, създаването на работни места, иновациите и социалното сближаване. В публикувания Обзор на образованието и обучението за 2016 г. Европейската комисия анализира актуалната ситуация в Европейския съюз и в националните системи и показва, че държавите членки са изправени пред двойна задача — да осигуряват адекватни финансови инвестиции и да предлагат висококачествено образование за младите хора от всички среди, включително бежанци и мигранти.
Комисар Тибор Наврачич, отговарящ за образованието, културата, младежта и спорта, заяви: „Образователните системи в Европа могат да играят изключително важна роля, помагайки ни да се справим със сериозни проблеми, като трайната младежка безработица и бавния икономически растеж, както и с новите предизвикателства, например кризата с бежанците. Но образованието ще изпълнява ролята си само ако дава добри резултати. Днес повече от всякога е нужно да гарантираме, че образованието дава възможност на младите хора да станат активни и независими граждани и да намерят задоволителна работа. Въпросът не е само да се осигурят устойчив растеж и иновации. Това е въпрос на справедливост.“
Комисията оказва подкрепа на държавите членки при реформирането и подобряването на образователните им системи посредством сътрудничество по съответната политика, сравнителни проучвания и програми за финансиране, като например „Еразъм +“. Обзорът е неразделна част от тази работа. Представяйки богат набор от мерки в сферата на образованието, които са били проверени на място, и насърчавайки провеждането на диалог, той помага на държавите членки да направят подобрения в собствените си образователни системи.
Що се отнася до инвестициите в образованието, най-актуалните данни на обзора (от 2014 г.) показват, че публичните разходи за образование в ЕС са започнали отново да нарастват след три последователни години на спад. На равнището на ЕС публичните инвестиции в образованието са нараствали с 1,1% годишно. Ръст е бил отчетен от около две трети от държавите членки. В шест държави това увеличение е било над 5 % (България, Латвия, Малта, Румъния, Словакия и Унгария). За разлика от тях, десет държави членки са намалили разходите си за образование през 2014 г. спрямо 2013 г. (Австрия, Белгия, Гърция, Естония, Италия, Кипър, Литва, Словения, Финландия и Хърватия).
Същевременно е нужно да се положат повече усилия, за да може образователните системи да станат по-приобщаващи. Образованието е мощен фактор за интеграцията на младите хора от средите на мигрантите. Въпреки това те продължават да се справят по-слабо, отколкото местните жители. През 2015 г. процентът на преждевременно напусналите училище при тях е бил по-висок (19 %), а процентът на лицата с висше образование — по-нисък (36,4 %), отколкото този на местното население (съответно 10,1 % и 39,4 %).
Това показва, че е необходимо държавите членки да удвоят усилията си, особено като се има предвид увеличаването на броя на бежанците и мигрантите, които пристигат в ЕС (1,25 милиона души през 2015 г. в сравнение с 400 000 през 2013 г.). Около 30 % от новопристигналите са на възраст под 18 години, а повечето от тях са под 34 години. Предвид ниската им възраст, образованието представлява изключително мощен инструмент за насърчаване на интеграцията им в обществото.
Както е видно от Обзора на образованието и обучението, няколко държави членки работят по този въпрос. В доклада се подчертават редица мерки, като се започне от значителна бюджетна подкрепа и се стигне до специфични и иновативни мерки за преодоляване на недостига на умения. Така например Австрия е въвела преходни класове в училищата за професионално образование и обучение (ПОО) и в общото образование. В Германия се обсъжда наемането на работа на над 40 000 учители и хиляди социални работници, с което да се спомогне за създаването на близо 300 000 нови места в образователната ѝ система — от образованието и грижите в ранна детска възраст до ПОО. Швеция е извършила реформа на правилата за прием и обучение на новопристигнали ученици, като е въвела система за ранно оценяване на уменията (до два месеца след постъпване в училище). Финландия е увеличила финансовата подкрепа за общините с цел организиране на подготвителни класове. Сред инициативите, предприети във Франция, са плановете за въвеждане на програма „Приемане на родителите в училище за по-успешна интеграция“. Белгия от своя страна е увеличила капацитета на класовете за първоначален прием и броя на преподавателите по езици.
Изготвеният от Комисията Обзор на образованието и обучението за 2016 г. е петото издание на този годишен доклад, показващ развитието на системите за образование и обучение в Европа чрез обединяването на широк спектър от данни. В доклада се измерва напредъкът в Европа по постигането на водещите цели на „Европа 2020“ в областта на образованието като част от по-широката стратегия на ЕС за растеж и работни места.
В Обзора на образованието и обучението се анализират основните предизвикателства пред европейските образователни системи и се представят стратегическите мерки, благодарение на които тези системи могат да се адаптират по-добре спрямо обществените нужди и нуждите на пазара на труда. Докладът включва сравнение между различните държави, 28 подробни доклада за държавите в ЕС и специален уебсайт с допълнителни данни и информация. Планът за инвестиции за Европа, програмата „Еразъм +“, европейските структурни и инвестиционни фондове, в това число Инициативата за младежка заетост, както и „Хоризонт 2020“ спомагат за стимулиране на инвестициите и оказват подкрепа по приоритетите на политиката в областта на образованието.
Източник: europe.bg
Comments
comments powered by Disqus