Автор: Антон Антонов

При свиването на партийните субсидии управляващата коалиция очевидно следва логиката, която приложи при увеличението на пенсиите.

Парите за партиите ще паднат най-много с лев и 20 ст. на глас. На СПА семинара в Боровец големите се разбраха орязването да е до 10%. Забележете формулировката - до 10. Значи докато стигне по парламента цифрата може да стане 9, 8, 7 и т.н.

ДПС и БСП (последователността не е сбъркана) се канят едновременно да се запишат в историята като единствените политически субекти, които доброволно са откъснали от партийната хапка, а всъщност ще са пожертвали няколко трохи.

Свидетели сме на поредното безсрамно тестване на народа - ще може ли, аджеба, да понесе още един цинизъм, още едно залъгване със стотинки.

Орязването на субсидиите има смисъл, ако е поне с 30 процента или пък е синхронизирано с практика в друга европейска страна, където политическата класа има по-стабилен авторитет. Това най-малко ще се приеме като сигнал за отрезвяване и желание за някаква реална промяна на системата. Ето ги германците - скромно и лесно за смятане - по евро на глас.

Обществото в момента има крайна необходимост от такъв сигнал и две са сферите, в които той би имал най-голяма чуваемост: партийните пари и избирателния кодекс.

Затова спестеното от субсидиите директно може да бъде насочено към уязвими социални групи и този акт няма да се приеме като популизъм, защото днес, през декември 2013 г., в България има много-много-много хора, които нямат какво да сложат на масата, мръзнат и още по-лошо - събуждат се без надежда.

Що се отнася до изборния закон - ето едно предложение: преди обсъждането му парламентаристите да поканят млади актьори от НАТФИЗ, от тези, които правят протестен флашмоб по улиците, за да им прочетат "Приказка за стълбата" на Смирненски. Съществуват реални подозрения, че повечето са я забравили, а някои въобще не са я чели.