Можете ли да и дадете 50 години- тя е свежа и красива, изискана, чаровна, магнетична.

Френската красавица Софи Марсо става световно известна с ролята на принцеса Изабел в историческия филм „Смело сърце” , а по-късно като Електра Кинг във филма за Джеймс Бонд „Един свят не стига. В родината си тя е призната за киносензация по-рано, след като още 16-годишна печели наградата „Сезар” с ролята си в „La Boum 2” (1982).

Като признание за всеотдайната ѝ работа в киното през 2000 година в Германия Марсо бе удостоена с международния филмов приз „Златна камера”. Освен стабилната си актьорска кариера, през 1996 актрисата стана модел за рекламите на известна марка парфюм. Четири години по-късно тя написа полуавтобиографичния роман “Telling Lies”. Освен това Марсо се застъпва за правата на животните. Тя е патрон на “Arc-en-Ciel” („Дъга”), организация, която помага на деца в неравностойно положение да сбъдват мечтите си, както е и френски посланик на красотата за Източна Азия.

Второто дете на Беноа (шофьор на камион) и Симон Мопу (продавачка), Софи Даниел Силви Мопу (по-късно известна като Софи Марсо) се ражда на 17 ноември 1966 в парижкото предградие „Жантийи”. Тя расте далеч от примамливия блясък на шоубизнеса, но по една случайност, когато е на 14 години, влиза в света на киното. По-късно променя последното си име на Марсо (на името на известното парижко авеню).

Софи е майка на две деца. На 24 юли 1995 ражда син, Венсан Зулавски, от връзката си с полския режисьор Анджей Зулавски (роден на 22 ноември 1940), с когото живее от 1985 до 2001. Има и дъщеря Жюлиет (родена на 13 юли 2002), чийто баща е продуцентът Джим Лемли („Анна Каренина”, 1997).

14-годишната Софи Марсо влиза в света на киното, след като приятелка ѝ казва, че режисьорът Клод Пиното търси нови лица за новия си филм. Марсо се явява на кастинг и печели ролята на 13-годишно момиче, което преживява първите си любовни трепети в романтичната тийн-комедия „La Boum” (1980). Филмът е успешен и има продължение - „La Boum 2” (1982). За всеобщо удивление Марсо, която играе вече 15-годишното момиче, печели „Сезар” за най-обещаваща млада актриса.

С намерението да бъде независима, актрисата - тийнейджърка се откупва от договора си със студио Gaumont за сумата от 1 000 000 франка. „Разбира се, взех тези пари назаем - казва Софи, - тъй като не разполагах с такава огромна сума. Компанията правеше всичко, за да ме спре от снимките във филма „L'Amour Braque” на Анджей Зулавски.

Това беше насилие и почти расизъм. Аз принадлежах на Gaumont. Бях тяхна играчка и бях длъжна да ги слушам. Но за мен това беше непоносимо. Скитах се по улиците и се чудех какво могат да ми направят. Беше ме страх да не попадна в затвора за нарушение на договора." Накрая, вече свободна, Марсо се събира със Зулавски, за да играе приятелката на банков обирач в „L’Amour braque” (1985), вдъхновен от книгата на Достоевски „Идиот”. Следва главната женска роля в „Descente aux Enfers” (1986).

„Вярност" (2000) е заснет във фирмения стил на Зулавски и и разказва за проблемите на съпружеската вярност на фона на любовта на героинята на Софи към друг мъж.

Понякога животът имитира изкуството и скоро след края на снимките Софи изоставя Зулавски заради американския продуцент Джими Лемли, с когото се е запознала още по време на работата си над „Смело сърце". На 13 юни 2002 г. Софи ражда от него дъщеря, която наричат Жюлиет. Няколко месеца по-рано, късно вечерта на 19 февруари 2002, бременната Софи преживява нападение на крадци в подземен гараж, но се разминава само с уплаха.

Актрисата има 7-годишна връзка със своя колега Кристоф Ламбер. На 11 юли 2014 г. двойката оповестява своята раздяла.

Обожава животните и е защитничка на техните права в дивата природа. Твърди, че актьорската професия е терапия в помощ на хората.