Президентът Росен Плевнелиев възнамерява да свика извънреден Консултативния съвет по националната сигурност, на който заедно с избрания държавен глава Румен Радев, правителството в оставка и парламентарните партии да се обсъдят належащите въпроси около прехода на властта. Това ще стане след консултациите с всички парламентарни партии, първата от които беше с ГЕРБ в четвъртък, ден след като Народното събрание прие оставката на правителството. Едва след това президентът ще стартира процедурата по връчване на мандати за съставяне на кабинет в този парламент, съобщи Плевнелиев след срещата с ГЕРБ.

Той уточни, че целта е политическата криза да не прерасне в парламентарна.

От очертания от президента времеви график става ясно, че той ще се опита да отложи максимално във времето назначаването на служебно правителство, което ще управлява по-дълго от обичайните два-три месеца поради невъзможността за насрочване на предсрочните парламентарни избори за по-ранна дата.

"От вчера сме в политическа криза с гласуваната оставка в Народното събрание на правителството на премиера Бойко Борисов. Оттук нататък президентът е на ход", каза Плевнелиев в началото на консултациите с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и заместника му Цветан Цветанов.

Борисов потвърди, че партията му няма намерение да прави правителство в сегашния парламент и ще върне мандата на президента. БСП е на същата позиция, което означава, предстои формирането на служебен кабинет.

Въпреки че не е задължен от Конституцията, Плевнелиев обяви по-рано тази седмица, че е готов да определи състава на служебното правителство в консултации с новоизбрания държавен глава Румен Радев, който стъпва в длъжност на 22 януари. По този начин ще се предотвратят евентуални трусове, ако Радев реши да сменя министри или целия кабинет, назначен от Плевнелиев, каквото право има.

По информация на Mediapool Радев е поискал да посочи премиера и вътрешния министър.
От БСП и от ГЕРБ коментираха неофициално, че подобно разпределение е справедливо. Не се очаква и двете партии да оспорят състава на правителството, което ще осигури изборите на пролет.

Министър-председателят в оставка Бойко Борисов вече заръча на министрите си да не влизат в служебния кабинет. Според информация на Mediapool, БСП също нямат апетит към временната власт, тъй като всички негативи щели да се отразят в предизборната кампания, която започна още от нощта на балотажа на президентския вот.

След края на срещата с Плевнелиев Бойко Борисов отново призова Румен Радев и БСП да си съставят служебното правителство. Преди ден той предупреди, че който от министрите му влезе в служебното правителство, да забрави за ГЕРБ.

Макар че изборът на президент не е обвързан с мандата на правителството, Борисов заложи оставката си срещу победата на кандидат-президента му Цецка Цачева, поради което се наложи да я подаде. ГЕРБ е първа политическа сила в НС, където БСП има само 38 депутати, но Борисов демонстративно би отбой от цялата власт и призова БСП и Радев да си поемат отговорността.

"БСП дезертират. Едно е да обещаваш, друго - да носиш цялата отговорност. Има една поговорка: "Не си пожелавай жената на ближния, защото може да стане твоя. Г-н Радев си пожела цялата власт и сега Господ му я даде - каквото иска може да прави без никаква съпротива и без никаква опозиция. Да седнат г-н Радев, БСП - вчера в парламента ги чухме, че те са победители, чувстват се такива, да си дадат кабинет и да караме до следващите избори, когато и да са те...Да вдига пенсии, да пази границата, да ходи в Крим...", коментира Борисов в четвъртък.

На извънредния КСНС се очаква да бъдат обсъдени всички въпроси, свързани с безпрецедентната ситуация, в която страната се оказа след оставката на кабинета "Борисов 2" и приключващия мандат на Плевнелиев – управление на служебно правителство поне до април догодина в мандата на двама президенти, насрочването на предсрочни парламентарни избори и обхвата на евентуалните промени в изборното законодателство, които да приеме НС до разпускането си в края на януари.

Според Борисов предсрочните избори трябва да бъдат проведени по нови правила, които да отразят референдума за мажоритарен вот.

"Конституцията ясно задължава държавният глава да потърси възможност чрез консултациите, така че политическата криза да не прерасне в парламентарна - това, че има оставка на правителството, да не доведе и до оставка на парламента", посочи Плевнелиев, като допълни, че не се изключва и този вариант.

Той уточни, че консултациите са посветени на "следните важни теми: първо, възможно ли в съществуващото НС да бъде намерена друга формула за съставяне на правителство; второ, ако това не е възможно - какви са потенциалните разумни дати или период за избори и трето, какво още има да свърши НС - важно, неотложно и съществено за държавата, преди да се стигне до предсрочни парламентарни избори, ако се стигне до такива".

Първо да се очертае пътят за изход от политическата криза, после служебен кабинет.

"Също така искам да обявя, че и след приключване на консултациите, които ще продължат през тази и през следващата седмица, утре продължаваме с БСП, през цялата следваща седмица продължаваме и съответно с всички останали шест парламентарно представени политически сили си запазвам правото веднага след това да свикам и извънреден Консултативен съвет по национална сигурност, на който всички заедно – и политическите партии, и законодателната власт, и изпълнителната власт да можем да се обединим около пътя, по който да излезем от политическата криза, в която се намираме – и чак след това ще стартирам и конституционната процедура за връчване на мандати", каза държавният глава.

Очаква се КС да потвърди, че Плевнелиев не може да насрочи изборите

Росен Плевнелиев няма право да насрочи предсрочния парламентарен вот, тъй като това трябва да се случи с разпускането на Народното събрание (НС). Заради изтичащия му мандат сегашният президент няма право да разпусне НС. Това ще направи новият президент след встъпването си в длъжност на 22 януари, като едновременно насрочи и дата за предсрочните избори.

Това най-общо ще гласи тълкуванието на Конституционния съд по питането на Плевнелиев , научи Mediapool от свои източници. Обръщайки се към КС, президентът се мотивира с това, че почти половин година вътрешната и външната политика на държавата ще бъдат осъществявани от служебно правителство.

По неофициална информация на Mediapool, датата за изборите ще бъде стикована между двамата президенти и обявена по-рано. Формалното ѝ оформяне с указ ще се случи след 22 януари.

Изборен кодекс и възможностите на този парламент

Друга тема, която се обмисля като основна по време на Консултативния съвет по национална сигурност, е възможността НС да промени част от изборните правила в оставащото време до края на мандата си.

Според част от мненията в БСП и ГЕРБ подобна инициатива е добре да дойде от президента, тъй като мнозинството в НС вече е делегитимирано, научи Mediapool.

"Най-добре е промените сега да са минимални и следващ парламент, със специално наети експерти, да изработи новата избирателна система, без да се бърза това да се случи в рамките а месец", смятат от БСП.

Мнението им съвпада с това на ГЕРБ. Партията на Борисов обаче ще настоява сега да се въведат някакви промени, за да се покаже на обществото, че политическата класа ще се съобрази с референдума. Първата стъпка в тази посока бе направена, след като в началото на седмицата ГЕРБ внесоха проекторешение за приемане на резултатите от референдума, като парламентът се задължи до 15 декември да е гласувал на първо четене необходимите поправки в законодателството. Проектът предвижда до тази дата мащабните промени в Изборния кодекс да са окончателно гласувани от правната комисия и да са внесени за финален вот в пленарната зала. До момента обаче не е изготвен нито един законопроект, нито пък е поръчана експерти.

Източник: Медиапул