Президентът Росен Плевнелиев няма правомощие да насрочва нови избори в края на мандата си, дори и без да разпуска парламента. Това обяви Конституционният съд в отговор на искането на президента за тълкуване на чл. 99, ал. 7 от Конституцията с въпрос "В последните три месеца от своя мандат насрочва ли президентът на Републиката нови избори без да е разпуснал Народното събрание".

С определението КС отклонява искането на президента като недопустимо и прекратява делото, като отказва да даде тълкуване на въпросния текст, но всъщност обстойно прави анализ на правомощията на президента при възникване на правителствена криза в края на неговия мандат.
КС неколкократно акцентира на факта, че текстът на Конституцията е пределно ясен и тълкуване не се налага.

Определението е взето със 10 на два гласа, съдиите Кети Маркова и Анастас Анастасов са на особено мнение, а Филип Димитров, който е гласувал с мнозинеството има отделно становище по митивите.

В текста на чл. 99, ал. 7 от Конституцията е записано, че в последните три месеца от своя мандат президентът не може да разпуска Народното събрание, дори при правителствена и парламентарна криза. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.

В мотивите към искането си до КС президентът Росен Плевнелиев излага аргументи в полза на становището, че ако се стигне до назначаването на служебно правителство при неспособност на парламента да състави редовен кабинет, то държавният глава, макар и да няма право да ръзпусне Народното събрание в края на мандата си, има правомощие да насрочи нови избори.

Днес КС отхвърли тази теза и ясно обяви, че "щом президентът не може да разпусне Народното събрание, не може и да определя дата на изборите за ново Народно събрание."

Определянето на датата на изборите е свързано с разпускането на Народното събрание, каквото правомощие президентът с изтичащ мандат няма, смята КС.

В решението се подчертава "неразривната връзка между разпускането на съществуващото Народно събрание и насрочването на изборите за ново Народно събрание, което трябва да се извърши едновременно". Тази връзка е изрично посочена в Конституцията с текст, че президентът задължително с едни и същ акт разпуска Народното събрание и определя и датата на изборите за ново Народно събрание.

Конституционният съд не е консултативен орган, той дава тълкуване само когато има неяснота в конституцонен текст, а в случая няма конституционен проблем, няма противоречиво разбиране и опасност от противоречиво прилагане на основния закон, пише в определението на съда.

На практика това означава, че насрочване на нови избори и разпускане на Народното събрание може да се извърши от новия президент не по-рано от 22 януари, когато Румен Радев трябва да встъпи в длъжност.

Същевременно Плевнелиев вече даде да се разбере, че няма да бърза с назначаването на служебно правителство, защото смята, че e възможно да бъде съставено ново правителство в рамките на действащото Народно събрание с цел политическата криза да не се превърне в парламентарна и да не доведе до оставката на Народното събрание. Очевидни са и усилията на Росен Плевнелиев да приобщи новоизбрания държавен глава глава Румен Радев в процедурата по решаване на кризата. Засега обаче Радев избягва категорична позиция.

Източник: capital.bg