Прокуратурата силно люби падащите от власт. А към падналите любовта е направо безпощадна. Затова като като се заредят шумни акции, обвинения и разпити на /бивши/ министри, на народа му се струва, че са пуснали филм, който е гледал десетки пъти, даже помни и репликите.

Е, разходката до следствения арест на министъра в оставка Николай Ненчев е далеч от драматизма при задържането през 2010 г. на адаша му Николай Цонев, бивш военен министър към онзи момент. За опресняване на паметта - по това време течеше първия мандат на "Кабинета Борисов".

Репликата на тогавашния зам. градски прокурор Роман Василев /не си струва да се цитира/ се превърна в пример за това как един държавен обвинител Не трябва да се държи. Ненчев не преживя чак такова унижение, но усети много-много силно, че столът на военния министър е сред най-горещите.

Политическата криза "съвпадна" с интереса на прокуратурата и към дейността на министър Петър Москов. Казусът с турските ваксини мирише на застояло отдавна, но държавното обвинение реши да го освежи точно в сезона на ваксините или в сезона на оставките.

Дали им пука на магистратите с виненочервени тоги колко хора си зададоха въпроса щеше ли да има министерска опашка пред следствието, ако резултатите от изборите бяха други. Всъщност въпрос няма. Не им пука.

Силните на деня не се интересуват, че нормалните хора си задават нормални въпроси и очакват контролът върху политиците да е перманентен и безпристрастен, а не подчинен на конюнктурата.