Равносметката след кризата в лагера в Харманли е над 400 арестувани чужденци, образувано досъдебно производство, ранени полицаи и неясно колко пострадали мигранти. Премиерът Бойко Борисов обеща да бъдат върнати част от афганистанците, участвали в размириците. Подобно намерение беше заявно от МВР преди няколко дни. Как се стигна до този бунт и дали е възможно подобни прояви да има и в другите центрове с настанени мигранти - на тези въпроси трябва да отговорят компетентните органи, но засега те се крият зад проверки и разследвания, които текат.


Премиерът в оставка Бойко Борисов посети два пъти лагера.

Бунтът на мигрантите започна вчера по обяд, след като в началото на седмицата лагерът в Харманли беше затворен заради притеснения от разпространение на зарази. През деня мигрантите обстрелваха с камъни жандармерията, която се разположи около центъра за настаняване. Бяха запалени и много гуми. Вечерта напрежението ескалира, което наложи влизането вътре в лагера на десетки полицаи.Водните оръдия на жандармерията също бяха използвани.

В деня след бунта, правителството свика кризисен щаб, вътрешният министър Румяна Бъчварова представи информацията за инцидента пред депутатите, ситуацията влезе в политическа употреба, а в Харманли два пъти за по-малко от 24 часа се появи министър-председателят Бойко Борисов. Центърът беше посетен и от омбудсмана Мая Манолова. Прокуратурата обяви, че няма данни бунтът в Харманли да е координиран с други центрове в Европа, а от данните изнесени от Бъчварова стана известно, че ДАНС проверява за връзка на бунта с радикални клетки. След като в четвъртък медиите отразиха, че пред лагера се е появил Динко, когото в теливизиите наричат "ловеца на бежанци", в петък конкурента му в залавянето на мигранти по границата Петър Низамов - Перата се закани, че тръгва към Харманли, за да пази българите.

Каква е предисторията на бунта в Харманли?

Във вторник здравното министерство обяви, че забранява временно движението на бежанците извън територията на центъра за настаняване в Харманли. По думите на зам.-министъра на здравеопазването Ваньо Шарков мярката е наложена заради напрежение сред жителите на града, които се безпокоят от евентуална зараза.

Макар лагерът да е от открит тип - т.е настанените по принцип могат да се придвижват свободно, могат да ползват телефони, преди дни това е отменено. Не е известно дали и какво е било обяснено на чужденците за извънредната ситуация.

Обявена ли е карантина?

Не е обявена карантина според главния здравен инспектор д-р Ангел Кунчев. Затварянето на лагера е направено по-скоро за спокойствието на хората от Харманли, отколкото от медицински съображения, каза той. Целта на ограничението е настанените в центъра да са на едно място и организирано да бъдат посетени от лекари през следващата седмица. Те ще бъдат насочвани според оплакванията им, но са предвидени най-вече специалисти по паразитологични и кожни заболявания заради случаи на краста и кожни възпаления.

Има ли опасност от зараза?

Не. Според Кунчев от над 100 работещи хора в центъра, никой не се е оплакал или няма данни да е бил заразен. През октомври лекари от ВМА не установяват да има "масова зараза". Повече настанени имат основно пиодермия, което е възпаление на кожата, вероятно в резултат на разчесване на крастата. Но подобна болест е заразна само при много тесен контакт.

Други най-често диагностицирани заболявания са варицела при 18 души, сред които деца, остра вирусна инфекция при 15 души и дерматит при 16 от над 3000 обитаващи центъра.

Защо е нужна седмица за организиране на лекарските прегледи?

Тъй като няма заплаха от епидемия, се организират екипи от различни специалисти. В седмицата след обявяването на ограничението регионалната здравна инспекция е направила график на медицински екипи от шест болници, които по различни направления да прегледат всички настанени в центъра. Прегледите започват от понеделник, 28 ноември, в болницата в Хасково, като по план на ден ще минават по 100-150 души.

Има ли постоянно лекарско присъствие в лагера?

Има само един общопрактикуващ лекар, който не може да успее да прегледа всички според официална иноформация и данни на доброволци. Лекарят работи на половин работен ден, а отскоро почасово два пъти в седмицата помага един личен лекар от Харманли.

Според пресцентъра на агенцията за бежанците в лагера има 1 лекар, 1 медицинска сестра и двама фелдшери, а друг общопрактикуващ лекар при прегледите които прави, води със себе си гинеколог и педиатър.

Медицинското обслужване е ограничено и затруднено, а настанените там хора са твърде много. Регионалната здравна инспекция е осигурила препарати срещу краста и другите заболявания в центъра, но проследяването на лечението на всички също е непосилно за лекаря, а по думите на Ангел Кунчев голяма част от хората не спазват предписанията.

Колко е персоналът в лагера?

Няма точна информация. Според омбудсмана Мая Манолова има трима души, които се грижат за над 3000. По други данни служителите са повече.

Какви са условията в лагера?

Според доброволци условията не са добри - няма отопление, тоалетните са счупени, много хора споделят храната и съдовете си, чаршафите са оскъдни, а възможността за поддържане на хигиена - ограничени.

Какво е положението в другите центрове?

По информация на "Дневник" подобни оплаквания има и в други центрове. Официални данни няма. Според Хелзинкския комитет краста има и на други места, при това от години. Здравният инспектор Ангел Кунчев казва, че това е често срещано оплакване в лагерите, особено когато на едно място са събрани прекалено много хора, т.е. е надвишен капацитетът, защото инфекцията се предава при близък контакт.

Как се следи здравословното състояние на влизащите у нас чужденци?

При влизане в страната мигрантите не минават преглед при лекар, а само кратък базов оглед от служителите на разпределителните центрове по границата. Ако се види, че някой е в тежко състояние и има оплаквания като температура, обриви, травми, тогава се оказва медицинска помощ.

След като бъдат разпределени към Държавната агенция за бежанците и центровете в страната, се правят по-подробни прегледи от щатните лекари в центровете. В зависимост от това от къде идват и какъв сезон е, им се правят различни изследвания, например за чревни бактерии през лятото (за салмонела и дизентерия); също за туберкулоза и СПИН с тяхно съгласие, ако има съмнение; както и за малария. На децата се правят имунизации, ако няма данни за имунния им статус.

Вече настанени в лагерите, те могат да се обръщат към щатните лекари при оплаквания.

Как е уредена медицинската грижа за мигрантите? На какво имат право? Какво е задължително?


Мигрантите имат право на прегледи и помощ от медицинския персонал на центъра, където са настанени. Децата имат право на задължителни ваксини. За спешна и специализирана помощ могат да отидат в болницата. Здравното министерство и регионалната здравна инспекция осигурява необходимите ваксини и лекарства в случаи на епидемии и опасности.

Кой и кога организира протести в Харманли срещу бежанците?

Основно ВМРО и Националният фронт за спасение на България организират переодично протести срещу центъра в града и срещу бежанците. Такива е имало и в дните преди да бъде поставена карантината.

Местните лидери на двете формации водят протестите и искаха оставката на председателя на ДАБ Петя Първанова, както и на директора на лагера. Протестиращите заплашиха във вторник с гражданско неподчинение по информация на "Дарик радио".

Защо хората в града са недоволни?

Протестите в Харманли започват от началото на бежанската вълна. Исканията им в последно време са центърът в града да стане от закрит тип - т.е. настанените там да не могат да се придвижват свободно.


Имат ли основания страховете?

Досега не е имало документирани инциденти с мигранти в Харманли. В началото на септември шефът на полицията в града Ангел Цанков заявява, че няма опасност. "Ако имаме и най-малко съмнение, че е възможен конфликт между бежанците и местните хора, сме готови да реагираме веднага".
Протестите и публикации в медии за бежанците обаче от началото на бежанската криза помагат за напрежението и страховете на хората. Темата беше допълнително употребена и в предизборната кампания.

Какво е обещала властта на хората в Харманли?

Тази седмица председателят на Държавната агенция за бежанците Петя Първанова заяви, че се водят преговори половината от центъра в Харманли да стане от закрит тип.

Възможно ли е да има още такива бунтове?

По данни на вътрешния министър Румяна Бъчварова във времето, по което са започнали размириците в Харманли, е имало още три подобни инцидента в други държави. Конфликтът у нас вероятно е заложен с обявяването на забраната да не се напуска лагера, който по този начин се превръща в затвор. Ако необходимостта от мярката не е добре обяснена на хората вътре, е по-скоро очаквано те да реагират. Центровете са препълнени, а вълната от пристигащи продължава да е голяма.

Според прокуратурата мигрантите са приемали организираните им медицински прегледи като форма на принуда да останат в България.

Колко души са настанени в центрове?

Към момента на бунта в Харманли са над 3000. Според статистиката на МВР центровете и към Държавната агенция за бежанците, и тези към МВР са препълнени. Над 7 хиляди души са общо в центровете. Другите са във Военна рампа, Враждебна, Любимец.

От какъв произход са настанените?

Според статистиката на МВР в центровете има предимно афганистанци и сирийци.

Колко хора са потърсили закрила в България?

Подадените молби за закрила (това включва бежански и хуманитарен статут) от началото на годината са над 16 хиляди (при задържани над 17 хиляди). Предоставен е бежански статут на 560 души, хуманитарен - на над 400. Отказите са над 1000. Като през последните месеци се дават все по-малко статути.

Колко време може да продължи престоят в център?

Чужденците, които са подали молба за закрила, могат да останат в лагера, докато премине цялата процедура. И до шест месеца след това. Времето за предоставяне на закрила е различно, но отнема поне няколко месеца. До девет месеца след като поискат статут, може да започнат работа.

Източник: Dnevnik.bg
* Заглавието е на ВиаПонтика