Бернар Вербер е френски научен журналист и писател, станал известен с трилогията „Мравките" и поредицата „Танатонавтите“. В творчеството му си дават среща митологията, духовните учения, биологията, футурологията, логиката и други.
Преди да се роди бебето, ангелът докосва устните му с пръст и прошепва: „Забрави всичките си предишни животи, спомените за тях не трябва да те притесняват в настоящия ти живот“. И над горната устна на новороденото остава вдлъбнатинка.
Хуморът и любовта са двете най-мощни болкоуспокояващи.
„Времето е относително за всички, защото всеки то възприема различно… За да разбереш цената на една година, попитай студента, когото са скъсали на изпита.
За да узнаеш цената на един месец, попитай майката, родила преждевременно.
За да разбереш цената на една седмица, попитай редактора на седмично издание. За да узнаеш цената на един час, попитай този, който чака любимия си. За да узнаеш цената на една минута, попитай изпусналия влака. За да разбереш цената на една секунда, попитай загубилия близък при автомобилна катастрофа. За да узнаеш цената на една хилядна от секундата, попитай сребърен медалист от Олимпийските игри…“
Винаги ще има огромна разлика между тези, които питат „Защо нищо не се получава?" и тези, които питат: „Как да се направи така, че да се получат нещата?“.
Усложняваме живота си, като произнасяме дълбокомислени фрази и комплименти, за да впечатлим или съблазним събеседника.
Всеки сам намира своя път. Ще видите, много по-приятно е сам да намериш отговора.
Ако противникът е по-силен (физически), твоите действия трябва да излязат извън пределите на неговото разбиране.
М-да. Знаеш ли, най-много съм потресена от това, че нищо не се е променило. Преди, когато бях съвсем млада, всички мислеха че съм на границата…
Не съди. Приспособявай се.
Първо трябва да си силен и след това великодушен.
Много малко хора могат сами да разберат това, което се случва. Те повтарят това, което са им казали родителите, после учителите в училище, това, което са видели във вечерните новини. Накрая те се убеждават, че това е тяхното собствено мнение, което те защитават с жар, ако им се противоречи. Но те биха могли сами да погледнат и да помислят, за да видят света такъв, какъвто е наистина, а не такъв, какъвто искат да им го покажат…
Никога не се обяснявайте. Никога не се оправдавайте. Само ако се опиташ да обясниш постъпките си, вече те считат за виновен.
Хората се опитват да си намалят страданията, вместо да увеличат щастието.
Светът се нуждае от черния цвят, за да стане белият по-забележим.
За да намеря верния път, първо трябва да се загубя.
Аз съм просто конецът, превързващ букета. Не аз съм измислил цветята, тяхната форма и аромат. Единствената ми заслуга е, че съм ги събрал в букет и те изглеждат в него по новому…
Ти разбираш какво притежаваш само в момента, в който го даряваш.
Любовта е нашият меч, а хуморът – нашият щит.
За вашите нещастия сте си виновни самите вие! Вие сте си измислили и осъществили със собствените си ръце!
Средата, в която живеем, се променя и ние трябва да се променяме със същата скорост, за да останем на мястото си и да не изчезнем.
Не се оплаквай от тъмнината. Стани самият ти малък източник на светлина.
Всичко, което ни се случва, се случва точно тогава, когато трябва.
- Далеко ли е краят на света? - Ето там.
Източник: Списание 8
Comments
comments powered by Disqus