Какво прави парламентът? Най-често поправя собствена продукция
Това се сочи в традиционното официално съобщение на пресцентъра на Народното събрание в края на годината за статистиката на законодателната дейност на парламента, данните за парламентарните питания към отделните министри и най-активните в парламентарния контрол депутати.
Което значи, че в периода от 9 август до 22 декември 2016 г. 86 % от законодателната дейност на парламента се състои в поправяне и преправяне на собствената му продукция от нормативни актове. Това всъщност е трайна тенденция в парламентарната практика, която е силно критикувана, доколкото сочи за липса на ясна законодателна визия. Прегледът на законова продукция от последната сесия сочи, че голяма част от законотворчеството носи тежките белези на популизма, нормативна немощ и тенденция за настъпление срещу правата на хората, включително и сред петте нови закона, извън бюджетните, приети през тази сесия.
Един от чисто новите е Законът за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, станал известен като Закон за бурките, в мотивите на който е записано като приоритетна цел "опазването на човешкото достойнство и свободата на личен избор на гражданите от женски пол". Същевременно самият закон предвижда глоби само и единствено за съответните жертви на "подчинено положение на жената" и "неравно третиране по полов признак", които уж трябва да защитава, и по никакъв начин не засяга действията по оказана принуда върху тях. Ако депутатите вярват, че жените са жертви на това третиране, логиката е да наказва онези, които ги принуждават, а не самите жени.
Чисто нов е и Законът за противодействие на тероризма, приет въпреки сериозните опасения срещу него, изказани от политици, юристи и правозащитници, че той дава възможност за сериозно, безконтролно и произволно ограничаване на правата и личната свобода на гражданите. Тези опасения по никакъв начин не бяха разсеяни от парламентарната дискусия в комисии и в пленарна зала по време на двете четения на законопроекта.
Другите нови закони, приети през тази сесия, са Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (мотивиран с промяна в европейската правна рамка) и Закон за независимия финансов одит. Чисто нов е и Законът за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на "НЕК" ЕАД към АЕЦ "Белене", но този закон не е споменат в прессъобщението на парламента.
По-мащабните законопроекти за промяна през изминалата сесия са промени в Административнопроцесуалния кодекс, в Наказателния кодекс, в Закона за защита на класифицираната информация, в Закона за Министерството на вътрешните работи, в Закона за защита при бедствия и т.н.
Далеч по-популярна стана обаче поправката в Закона за обявяване на коминустическия режим в България за престъпен, с която бе забранено публичното излагане на комунистически символи, включително произведения на изкуството или, когато не могат да бъдат отстранени – върху тях задължително да се постави обяснителна записка за престъплния характер на комунизма. Законът е мотивиран със "завършване на процеса на декомунизация на страната", включително – "да не се допуска въвеждане в заблуждение на подрастващите за истинската същност и репресиите на режима". Тази поправка в закона роди доста силен международен отзвук, включително и сред евродепутати.
Скандално преминаха поправките в Изборния кодекс, които се наложиха буквално седмица преди изборите, след като първо медиите откриха, че заложената методика за изчисляване на резултатите, без да се броят действителните гласове "Не подкрепям никого", нарушава Конституцията. Под обществения натиск бяха коригирани, макар и недостатъчно, ограниченията за гласуващите в чужбина.
Броят на приетите закони през последната парламентарна сесия е почти наполовина по-малко от приетите през предходната – 102 закона. Това е логично, доколкото парламентарните страсти през тази есен бяха почти изцяло ангажирани с президентските избори и последвалата политическа криза.
Интересни са и неприетите законопроекти, внесени от МС. Сред тях са например изменения и допълнения в Закона за изпълнение на наказанията, чиято цел е изпълнението на предписания на Комитета срещу изтезанията и осъдителни решения на Страсбург. Друг много важен законопроект - за промени в ГПК, предвиждащ мащабни мерки за подобряване на системата за принудителното изпълнение в България, чака в парламента вече година и половина. Това е още по-необяснимо, доколкото иначе всички парламентарни групи правят недвусмислени заявления за необходимостта от реформа на принудителното изпълнение.
Източник: Дневник
Comments
comments powered by Disqus