Богатите вече не са толкова различни
Миналата седмица говорих с позната, която е работила в завод за преработка на хранителни отпадъци. Тя каза, че най-лошият й кошмар бил, когато една верига супермаркети предлагала два ананаса на цената на един – толкова много хора изхвърляли своя нежелан втори ананас, че допълнителната киселинност нарушавала химическите процеси в завода.
Защото е Коледа, си мисля, че е време да помислим върху някои добри новини. Да, всяка вестникарска статия в наши дни споменава за нарастващия проблем с имущественото неравенство – при това оправдано. Но по този начин се пренебрегва един странен аспект на съвременния живот: съвсем просто, най-удивителните неща в света вече не са тези, които са дефицитни.
През последните близо 40 години забелязваме нещо много странно: куче, което не лае през нощта. Накратко, никой не е измислил нещо от каквато и да е значимост, което да е възпиращо скъпо. Това е безпрецедентно. През почти цялата предишна човешка история, нещо, което е ново и невероятно, е било дефицитно и оттам – достъпно само за богатите.
Като лекар в миньорски град моят дядо е могъл да си позволи много неща, които са били недостъпни за повечето хора около него. Хладилници, радиоапарати, миялни машини (общо четири в Уелс), пътуване в чужбина и освен всичко друго – автомобил. Разбира се, да си десет пъти по-богат от средното ти е позволявало да си купуваш много неща, които са били извън възможностите на всеки друг. За да се разбере неравенството в епохата на моя дядо, си представете свят, в който достъпът до широколентов интернет струва 500 паунда на месец, а мобилен телефон – 2000 паунда. Ние сме сериозно загрижени, когато на хората в селските райони им е отказан бърз интернет – но това е нищо в свят, в който само 10 процента от хората могат да си позволят кола.
През по-голямата част от човешката история изобретателите са създавали неща за богатите. След още няколко десетилетия, плодовете са могли да достигнат надолу до 90 процента от населението, но това обикновено е отнемало приблизително половин човешки живот. Сега хората със средни или по-ниски доходи могат да имат достъп до най-добрата технология и забавления, които са налице.
Наскоро гледах по "Канал 4" документалния филм "Тайният живот на затворите". Един от затворниците реагира с ужас на предположението, че на затворник може да му се позволи PlayStation 2: "PlayStation 2? Имаш ли представа колко старо е това? Игрите са глупост."
Сега PlayStation 4 и Xbox One са вероятно най-добрите геймърски конзоли в света. Те струват от 200 до 400 паунда. Ако сте милионер, няма какво повече друго да купите, което да е по-добро, освен обикновена PS4 и да я инкрустирате с диаманти. Това, което затворникът казва фактически, ако се изразим с автомобилни термини, е: "Абсолютен позор е да ме отвеждате в съда с Range Rover V8 Vogue: Аз искаме нов Rolls-Royce Dawn."
Анди Уорхол веднъж одобрително каза, че "Америка даде начало на традицията най-богатите потребители да купуват по същество същите неща, които и най-бедните...Вие знаете, че президентът пие Кола-кола, Лиз Тейлър пие Кока-кола и просто мисля, че вие също пиете Кока-кола. Една Кока-кола си е Кока -кола и каквато и да е сума пари не може да ви даде по-добра Кока-кола от тази, която пие и безделникът на ъгъла. Всички Кока-коли са еднакви и всички Кока-коли са добри."
Тъй като в днешно време повечето иновации се случват в областта на софтуера, медиите и забавлението, при които пределните разходи на производство са почти нулеви, далеч повече съвременни стоки са от този вид, от които богатите не могат да получат "по-добра Кока-кола" отколкото всеки друг.
Доколкото ми е известно, няма действително скъпи мрежи за мобилни телефони за плутократи, например. Дори при физическите продукти, по-голямата част от цената идва от дизайна, не от производството.
Да, възможно е да похарчиш 20 000 паунда за мобилен телефон или 6 000 паунда за телевизор – но само ако си лико идиот. Човек със средни доходи във Великобритания може да си купи най-добрия мобилен телефон в света, най-добрата компютърна игра в света, както и да има достъп до същите домашни забавления като хора, които са десет пъти по-богати.
Вече не може да съдите надеждно за това колко са богати хората, ако гледате само дрехите им. Онлайн търговията на дребно направи географското неравенство по-малко изразено, отколкото преди. Когато пътувате в отдалечени краища на страната вече не може да видите хора облечени по смешно старомоден начин – с изключение на германските туристи, разбира се. Сносни дрехи и храна вече са на няколко минути с кола или на един клик разстояние почти за всеки.
Хотели и ресторанти от среден клас сега са толкова добри, колкото всеки нормален човек обикновено се нуждае. Винаги има по-скъпи алтернативи, разбира се, но е спорно дали по-скъпата алтернатива е обективно по-добра: във френските хотели, например, плащайки повече, често пъти не получаваш по-добро ниво на обслужване, само по-високо ниво на помпозност и снизхождение.
Това не означава, че проблемът с неравенството повече не съществува. Аз в действителност бих казал, че фактът, че се създава все по-голяма и по-голяма стойност на мрежови стоки, е аргумент за по-голямо преразпределение на богатството, не по-малко. Но просто, ако искате добри ресторанти, авиолинии, таксита, покритие на мобилните телефони, разпространение на услуги, широколентов интернет и т.н., е по-вероятно да ги имате в страна с по-голям брой честно проспериращи хора, отколкото в такава с малък брой супер богати плутократи. В този смисъл дори богатите имат повече изгода от това тяхното богатство да се преразпределя.
Но това е само част от проблема. Другата част от проблема е психологическа – ние сме склонни да обезценяваме стойността на нещата, които са евтини и в изобилие - или, да използвам икономически език, ние не извличаме голямо удоволствие от потребителския излишък. Както отбелязва Ален де Ботон, след като ананасите станат евтини, те стават също и налични. Онова, което навремето е било ценен чудотворен плод, сега се изхвърля – или, още по-лошо, се слага върху пица. Обичаят да се изрича благодарствена молитва преди хранене е отлична идея: може би трябва да съществува технологичен еквивалент.
Източник: Mediapool, Рори Сутърланд, "Спектейтър"
Comments
comments powered by Disqus