Бабин ден е краят на поредицата празници, свързани с Рождество Христово

От 1951 година се чества официално на 8 януари. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 година датата се измества с 13 дни напред (Българската православна църква приема тази промяна едва през 1968 г.) и така се стига до отбелязването на Бабинден на две различни дати, добили гражданственост според двата календара - на 8 януари (след Ивановден по църковния календар) и на 21 януари.

Празникът е посветен на родилната помощ, акушерките, родилките и здравето на децата. Българинът на този ден почита "бабата", опитната жена, която е изпълнявала ролята на акушерка в миналото. Тогава бабата става рано и посещава домовете на децата, които е изродила през годината, а понякога къпала до 40-ия ден – до тогава според българските вярвания не се знае дали детето принадлежи на този или на онзи свят. В къщите бабата идва с червен и бял конец, които завързва на децата, както и вълна, от която прави брада на момчетата и коса на момичетата, символизиращо пожеланието и да остареят и побелеят.

Бабин ден е чисто женски празник и мъжете се крият вкъщи, защото, щом излезлите на мегдана развеселени жени видят мъж, хващат го и започват да го разсъбличат, докато не плати на музиканти да им свирят и не ги почерпи с кафе или нещо друго. Само на този ден в миналото на жените се разрешавало да пият в кръчмата.

Жените закарват бабата на река, езеро или кладенец, където се извършва обредното къпане. Всички са накичени с червени чушки и вълна. Песните, които се пеят са с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. Жените се закачат и шегуват със срещнатите по пътя мъже. При водата окъпват бабата и я връщат на ръце в дома.

Бабин ден е популярен и до ден днешен. Но в наше време са се променили “героите” на този празник. Някога е бил празник в чест на бабите-акушерки, а днес – на медиците от родилните отделения.