1. Да се веселим, докато сме млади
След радостната младост
След отегчителната старост
Ще ни приеме земята

4. Да живее Академията, да живеят преподавателите,
Да живее всеки,
Да живеят всички!
Нека всичко да цъфти
амус игитур!

Не бих си позволила превод на студентския химн, въпреки трите семестъра латински в Алма матер, взех го от чичко Гугъл. Още помня бликащата ирония на професор Виталий Порталски, безспорен ерудит и човек извън своето време, който поощряваше моите преводачески опити по следния начин: „Колежке, много оригинално, пиша ви три, страшно ме развеселихте”.

Това по повод на семестриалния ни изпит по латински, на който ни беше позволено да ползваме дебелите речници.

Е, авторът на тези писания подходи пренебрежително и преведе погрешно стария текст.

В мен са завинаги напътствията на стария професор: „ Думите, вслушвайте се в думите- те говорят сами за себе си, не ги търсете”. Кратко и ясно, но това остави следа в мен за цял живот- пиететът към точното слово, към истината.

Всеки, някогашен студент, пази по една такава история в себе си. История, която е формирала морала му, светогледа му, направила го е човекът, който е днес.

Няма бивши и настоящи студенти- всички ние, зрели и млади, сме заразени от „сладкия” бацил на познанието, направил ни любопитни към живота и света.

Нека в този ден да благодарим на нашите ментори- професори, доценти, асистенти, преподавателите, дали ни частичка знание и мъдрост.

А студентите, младите - за тях е празникът: Нека всички да се веселим, докато сме млади!

Честит празник, студенти!