Какво е снегът - приказно вълшебство, беда или загадъчно послание от небето? Той предизвиква хаос, а понякога и ужасни катастрофи, погребва хора, но въпреки това носи невероятна красота. Снегът прави по-светли сивите зимни дни и укротява някак си света.

Психолозите са установили, че не заснежената природа, а симетричната структура на снежните кристали успокояват хората в стремежа им към равновесие. Ето няколко истини за бялата прелест, подбрани от немското сп. "Фокус".

Известните американски изследователи на снега Уилсън Бентли и Уилям Хъмфри фотографират за "Атлас на снежните кристали" 6000 различни варианта. Оказва се, че има още безброй. Всеки снежен кристал е уникален и неповторим, а е известно, че всяка снежинка се състои от множество кристали. Нужна е изключителна прецизност, за да бъдат уловени разликите между отделните снежинки.

Снегът е най-честата форма на твърд атмосферен валеж, пише скучновато в учебниците. Но без мръсотията във въздуха снегът няма никакъв шанс. Това е неромантичната истина. С помощта на най-дребните нечистотии, като частиците прах или бактериите, водните молекули кристализират до лед. Това става при минусови температури под 12 градуса. Без тези кристализационни микроби водната пара не би променила агрегатното си състояние дори и при минус 40 градуса.

В облаците замръзват все повече фини капки от силно охладена вода и образуват снежна звезда. Развитието на един снежен кристал и формата му са повлияни от влажността на въздуха, температурата, вятъра и пр. При голям студ се образуват равни като плочка снежинки или такива с форма на призма, а при по-високи температури окото радват дендрити с по шест разклонения (звездички).

Когато е много студено и влажността на въздуха е непоносимо висока, възникват кухи отвътре шестоъгълни призми. Ако кристалът срещне по пътя си към земята по-топла среда, той все още може да се доразвие до изящно звездовидно създание.

Колкото е по-висока влажността на въздуха, толкова по-филигранни структури могат да се образуват. Когато температурата на въздуха е близко до точката на замръзване на височина от няколкостотин метра над земята, ледените кристали се залепват с помощта на малки водни капчици. И се раждат снежинките. И тъй като всеки леден кристал поема собствен път към земята, преминавайки през различни температури и влажности, възникват съвършено различни структури.

"Условията на околната среда за два кристала никога не съвпадат напълно. Затова вероятността два снежни кристала да имат абсолютна прилика, граничи с нулата", твърди Хенинг Льове, учен от швейцарския институт за изследване на снега и лавините. Вероятно единственото общо нещо за всички ледени кристали е шестоъгълната кристална решетка. Снежните кристали имат винаги по шест ръчички или странични повърхности.