Евромониторингът върху българското правосъдие и вътрешни работи остава поне до края на 2017 г. Това стана ясно от изявление на зам.-генералния секретар на Европейската комисия с ресор "Механизъм за сътрудничество и проверка" Параскеви Миху, направено по време на нейна среща с представляващия Висшия съдебен съвет Димитър Узунов, председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов и главния прокурор Сотир Цацаров в събота.

В прессъобщението на ВВС се посочва, че "Г-жа Миху съобщи, че предвид предстоящото на Република България председателство на Европейския съюз, Европейската комисия има намерение да подготви по-рано мониторинговия доклад за 2018 г." Това обаче означава, че поне през цялата следваща година България ще е под наблюдение.

Премиерът в оставка Бойко Борисов на няколко пъти обещаваше да започне разговори с Брюксел за евентуално отпадане на наблюдението. През март 2016 г. той заяви, че до година и половина-две България ще започне да води разговори за отпадане. За същото настоява и Висшият съдебен съвет, а председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че негова лична цел е мониторингът да отпадне до края на мандата му.

Именно в тази връзка Миху е призовала при посещението си в София представителите на съдебната ни система да съдействат за изпълнение на заявеното от Юнкер обещание. Тя е отбелязала, че са необходими големи усилия от страна на съдебната власт, за да се запази постигнатото и да се върви напред.

"2016 година е положителна за промените в правосъдието", казва Миху, цитирана в прессъобщението на ВСС.

Тя е попитала как ще бъдат приложени препоръките на експертния екип от петима прокурори от европейски страни, изготвил независим анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата и на нейната независимост. Представителят на ЕК е поискала становище какво е необходимо за ускоряване на процеса на реформиране на съдебната власт и открои значението на сътрудничеството между съдебната, изпълнителната и законодателната власт. Миху се е интересувала и от предстоящия избор на нов състав на ВСС и конкретно на парламентарната квота в него.

Узунов е представил становището на пленума на ВСС, според което евромониторингът трябва да бъде снет. Мотивите му са, че през изминалото десетилетие ВСС е постигнал напредък и е създал ясни критерии и стандарти на кадровата си политика. Като пример той е посочил въведеното конкурсно начало в процедурите за младши магистрати, при първоначалното назначаване, при преместване и повишаване, в кариерното израстване.

Узунов е акцентирал на промените при атестирането, дисциплинарната практика и установяването на етични стандарти. Отбелязано е, че през посочения период съдебната реформа често е била използвана от политиците с различна цел, най-вече популистка, като в обществото постепенно се е формирала и представа за корумпирана, некомпетентна и неработеща съдебна власт.

Узунов е коментирал и приетия график и започналата подготовка за провеждане на избор за нов състав на ВСС от магистратската квота през май и юни. Той е обърнал внимание и на необходимостта от взаимодействие между съдебната, законодателната и изпълнителната власт при предстоящото създаване на нова Съдебна карта. Той апелира законодателната и изпълнителната власт да преосмислят необходимостта от приемането на изцяло нов НК и НПК.

Узунов подчерта изрично, че това правителство е осигурило необходимия за провеждане на реформите в съдебната система бюджет.

Главният прокурор Сотир Цацаров е посочил, че е реалистично да се мисли за излизане от евромониторинга до края на мандата на ЕК, но сътрудничеството следва да продължи с един по-динамичен подход, съчетан с мисии, подобни на тази в прокуратурата. Той е поставил като приоритети за продължаване на реформата в съдебната система приемането на нов НПК и НК,, промяната на Съдебната карта и укрепването на Антикорупционното звено.

Според председателя на ВКС Лозан Панов обаче е необходимо евронаблюдението да продължи, защото доверието на обществото в правосъдната власт не е достатъчно високо. Относно съдебната власт Панов е откроил необходимостта от промени в НК и НПК, както от продължаване на реформите в съдебната система за връщане на доверието на обществото в нея.

Еврокомисията няма да отмени действието на механизма и за Румъния тази година и прекратяването му ще зависи от действията на новото правителство и парламент в страната, заяви пак зам.-генераленият секретар на ЕК Параскеви Миху при посещението си в Букурещ. Миху разговаря с новия румънски министър на правосъдието Флорин Йордаче, съобщи електронното издание "Романия инсайдър", цитирано от в. "Сега". След разговорите Йордаче заяви, че Румъния е изпълнила всички изисквания на механизма и че има достатъчно основания наблюдението над страната да бъде отменено през лятото.

Миху обаче е на друго мнение. Тя настоява, че мониторингът няма да бъде отменен тази година и че докладът за 2016 г., който се очаква в последната седмица на януари показва, че страната е напреднала, но и че е направила крачки назад.

Източник: mediapool