Днес МВнР публикува официалната позиция на страната относно изявление на турския министър-председател Реджеп Ердоган, в което той недвусмислено предявява териториални претенции към няколко балкански страни, включително и към България.

Ето пълния текст:
"Министерството на външните работи, изхождайки от традиционно добрите отношения между България и Турция, и в светлината на предстоящото заседание на Смесената комисия по нерешените въпроси, смята, че подобни изявления не допринасят за развитие на двустранния диалог, насочен към търсене на ефективни и прагматични решения.

България, като страна, основана преди повече от 1300 години, има значително и трайно историческо, културно и духовно присъствие, наследство и традиции в Югоизточна Европа.

Водени от опита на историята смятаме, че към интерпретации, свързани с миналото на нашия регион, следва да се подхожда особено внимателно, отчитайки неговите особености, както и чувствителността, която те могат да предизвикат.

Бихме искали да напомним, че както за добросъседските отношения, така и за европейската перспектива на всяка една страна са основополагащи зачитането на международното право, включително принципите на суверенитета и териториалната цялост."

Повече от очевидно е, че нашите дипломати са заложили на прекалено дипломатичния тон, който направо глъхне под звучната плесница от юг. Според публикации в турските медии Ердоган е заявил: "Тракия е нашата жива история в Европа, тя принадлежи на Турция. Тракия е Солун, Ксанти, Кърджали, Вардар, Скопие, Призрен и Сараево".

Дали изявлението на говорителя на Външно е достатъчно убедително? Освен това има и други инструменти на дипломацията, които могат и трябва да се използват в драстичен случай като този. И каква е ролята на ЕС в тази ситуация? Защо Брюксел се сеща, че България е част от Европа, когато трябва да ни накаже, а не и когато трябва да ни подкрепи?