Началото на 2017-а година е белязано от появата на дългоочакван български филм – „Воевода“ на режисьорката и изпълнител на главната роля Зорница София.


Снимка: Фейсбук

„Воевода“ е един различен разказ за нашата болезнена история от времето на турското робство. Представен от женската гледна точка към събитията от онези времена, филмът изправя зрителите пред труден избор – да съдят Румена за нейните действия, или да я разберат и приемат такава, каквато е – вярваща в борбата за свобода на България с цената на семейството, децата, собственото благо.

Зорница София разказва как още като дете историята на Румена войвода я вдъхновява след като прочита разказите на Николай Хайтов, част от които е и историята на Румена. Тя споделя как нейният учител Людмил Стайков я е посъветвал да се върне назад в детството си, когато спомените са най-ярки и емоционални. Тогава тя се сеща за образа на Румена и силното впечатление, което ѝ е направила. Така се ражда идеята за „Воевода“.

За избора на актьорски състав Зорница споделя, че целенасочено е искала да избяга от до болка познатите екранни лица отново по съвет на Людмил Стайков. Той смята, че за да бъде един исторически филм успешен, лицата в него не трябва да са „онези от билбордовете“. Ето защо тя избира по-малко популярни, но талантливи актьори с изключение на Валери Йорданов, който е един от любимците от театралната сцена и екрана.

Ролите на четниците на Румена са поверени на Горан Гънчев, Димитър Селенски, Леарт Докле, Владимир Зомбори.

Изборът на главната женска роля изправя Зорница пред трудна задача. Няколко месеца тя провежда кастинги на актриси, певици, малко и много известни лица, дори решава да обяви кастинг за непрофесионалисти във Facebook. Нито една партньорка обаче не стои подходящо до Валери Йорданов, който от самото начало влиза в образа на Стоян Ковача. Но пробните снимки така и не задоволяват представата на режисьорката за образа на героинята.

След публикуването на поканата за кастинг в социалните мрежи приятелите и близките на Зорница започват да ѝ пишат тя да изиграе Румена. Коментарите за това колко подходяща би била самата тя карат талантливата режисьорка да се замисли над тази идея. Така тя решава също да се яви на кастинг. Облича костюма, казва монолога пред камерата и нещата се случват.

Въпреки колебанията си след това тя носи записите от пробните снимки на Людмил Стайков и той ѝ казва: „Зорница, в момента кастингът е за режисьор, не за главна женска роля“, с което окуражава нейния избор.

Снимките на филма са направени на автентични места – в Осоговската планина, Жеравна, хълмът над Жеравна, Сливенския балкан, Исихастките манастири в Шуменското плато, красива пещера над село Осмар, Шуменско, както и крепостта Урвич край София.

Зорница София обяснява колко важни са за нея тренировъчните лагери, които организира преди започването на снимките на филмите ѝ. Такъв лагер е имало и преди снимките на „Воевода“. При него не само актьорите се подготвят качествено за ролите си, но и се сплотяват помежду си, живеят заедно, хранят се заедно, общуват и се сближават. След края на тренировъчния лагер, а и след края на снимките те самите признават, че са се превърнали в задружна чета.

Източник: Аз, жената