Кратък коментар
Некултурен избор за културна столица на Европа
Некултурен избор за културна столица на Европа
Ето пример за гражданско участие - над 1000 се включиха в масовото изпълнение на химна на България. В Бургас прозвучаха и химните на всички страни членки на ЕС.
Автор: София Стефанова
С бланкетно съобщение от Министерството на културата осведомиха обществеността относно кои кандидати са минали, кои – отпаднали, в класацията за културна столица на Европа.
То отразява в краткост церемонията от четвъртък, на която Стийв Грийн от Обединеното кралство, председател на Международното жури за подбор, изреди пред представители на медиите имената на градовете, преодолели успешно първия етап от конкурса. Именно изреди.
Това са Варна, Велико Търново, Пловдив и София, каза Грийн и изрази задоволство от изключително големия интерес към конкурса за определяне на българския град за престижната титла Европейска столица на културата 2019. Толкова! Без обяснения и аргументация защо е предпочетена именно тази четворка и по какви причини Бургас, Габрово, Русе и Шумен бяха зачеркнати от списъка.
"Олимпийското" изявление на министър Петър Стоянович, че победители са всички български градове кандидати, не върши работа на нито един от отпадналите.
Вероятно останалите три пренебрегнати града имат своето основание да питат "Защо?", в случая обаче бургазлии се интересуваме с какво концепциите на Варна, Велико Търново, София и Пловдив превъзхождат "Културният ускорител", по кои критерии победителите имат по-добри резултати и с каква аргументация всеки член на журито е дал гласа си за определен град. Нали Европа парадира с принципите за откритост и прозрачност, нека ги покаже на практика.
Ако говорим за основните принципи при оценяването на предложената културна програма от градовете: тя да привлича гражданското участие, чуждестранни туристи и да стимулира европейското културно сътрудничество - трябва да си културно неграмотен или предубеден, за да не ги видиш в бургаската концепция.
Нещо повече. С каузата Бургас – културна столица на Европа областният център "зарази" и останалите 12 общини в региона.
Получи се прецедент за страната, който именно прогресивна Европа трябва да оцени – културата се оказа по-силна от политическите различия и от географската изолираност. Или може би по-силен от всичко е лобизмът?
С бланкетно съобщение от Министерството на културата осведомиха обществеността относно кои кандидати са минали, кои – отпаднали, в класацията за културна столица на Европа.
То отразява в краткост церемонията от четвъртък, на която Стийв Грийн от Обединеното кралство, председател на Международното жури за подбор, изреди пред представители на медиите имената на градовете, преодолели успешно първия етап от конкурса. Именно изреди.
Това са Варна, Велико Търново, Пловдив и София, каза Грийн и изрази задоволство от изключително големия интерес към конкурса за определяне на българския град за престижната титла Европейска столица на културата 2019. Толкова! Без обяснения и аргументация защо е предпочетена именно тази четворка и по какви причини Бургас, Габрово, Русе и Шумен бяха зачеркнати от списъка.
"Олимпийското" изявление на министър Петър Стоянович, че победители са всички български градове кандидати, не върши работа на нито един от отпадналите.
Вероятно останалите три пренебрегнати града имат своето основание да питат "Защо?", в случая обаче бургазлии се интересуваме с какво концепциите на Варна, Велико Търново, София и Пловдив превъзхождат "Културният ускорител", по кои критерии победителите имат по-добри резултати и с каква аргументация всеки член на журито е дал гласа си за определен град. Нали Европа парадира с принципите за откритост и прозрачност, нека ги покаже на практика.
Ако говорим за основните принципи при оценяването на предложената културна програма от градовете: тя да привлича гражданското участие, чуждестранни туристи и да стимулира европейското културно сътрудничество - трябва да си културно неграмотен или предубеден, за да не ги видиш в бургаската концепция.
Нещо повече. С каузата Бургас – културна столица на Европа областният център "зарази" и останалите 12 общини в региона.
Получи се прецедент за страната, който именно прогресивна Европа трябва да оцени – културата се оказа по-силна от политическите различия и от географската изолираност. Или може би по-силен от всичко е лобизмът?
Comments
comments powered by Disqus