В Международния ден на жените и момичетата, занимаващи се с наука, 11 февруари, да си спомним за една изключителна жена, Хипатия. Тя е смятана за първата жена- учен с голям принос в сферите на физиката, математиката, философията и астрономията.

За първи път чух за Хипатия в книгата "Космос" на Карл Сейгън. Запомних името и, заради една шокираща сцена: Християните я убиха по чудовищен начин - одраха я жива с черупки от омари. /Милостивите вярващи са нямали право да докосват оръжие , та затова са я убили с черупките/.

За втори път Хипатия ми напомни за себе си във филма "Агора", който гледах наскоро по телевизията.
Действието се въртеше около събитията, довели до смъртта и. Един от най-изявените й ученици прие християнството, само за да се издигне във властта. И за да запази влиянието си, той допринесе за смъртта й. Той беше християнин само за пред народа. От тази порода хамелеони, които вършат злини не в името на вярата си, а в името на властта. И когато религията им предоставя такава, те се възползват.

Все пак липсват материали, включително и в чуждестранни източници, доказателства, за това че убийството на Хипатия е свързано по някакъв начин с християнската църква в Александрия. Като редактор отбелязвам, че работих по материала без да разполагам с документи и исторически факти.

Но легендите често се позовават на истината, нали?

Голям е приносът на Древна Гърция за полагане основите на западната либерална демокрация, но жените не са участвали активно в този процес. Разбира се, всяко правило има и изключения и Хипатия е едно от тях.

Описват я изключително красива, амбициозна, смела, решителна и много интелигентна. Хората й се възхищавали. Мъжете, които би трябвало да я презират, че навлиза в „техните“ сфери, се прекланяли пред впечатляващите й научни постижения.

Очевидно фактът, че се е занимавала с наука, не й е попречил, а й спечелил адмирации, но безбожието й не останало подминато в едно силно фанатизирано християнско време и тя е брутално убита заради това.

Смята се, че Хипатия е родена около 350 година в Александрия. Дъщеря е на един от най-образованите хора по това време – математика Теон Александрийски. Тя не само се възползва от уроците на баща си, а открива и свои сфери на интерес, като астрономията, например.

Хипатия става член на Неоплатоническата школа в Александрия, добира се до академичния елит и убедително споделя своите възгледи за учението на Платон на всеки, който прояви желание да я слуша. Както става ясно – мнозина са пленени от нейните интерпретации и от самата нея като личност.

Ние, хората тачим повече значимите личности когато умрат, отколкото докато са живи. Това се случва и с Хипатия. След смъртта й я описват като болезнено красива и с почти божествена аура около себе си. Древен енциклопедист пише: „Изключително красива и безпристрастна в… своите реч и действия, в своето благоразумно въодушевление, което внася в обществото, затова градът я посрещаше подобаващо и й отделяше специално внимание и респект“.

Хипатия не само става част от академично общество на учени, в което преобладават мъже, но и успява да се наложи и да просперира. Става известна с трудовете си по математика и геометрия и най-вече с идеите си за коничните сечения.
Но как го постига във време, в което на жените не се гледа като на блестящи умове?

Много учени смятат, че причината да бъде приета в тези среди е пълната й отдаденост на науката. Тя никога не се омъжва и според всички източници остава девица до смъртта си. Древногръцкото общество е ценяло високо въздържанието и го е определяло като изключителна сила и достойнство. Най-вероятно това е и причината да бъде приемана и уважавана както от жените, така и от мъжете. Чрез целомъдрието тя успява да спечели признанието на своя остър ум и научните си постижения.

Освен уважаван от колегите си учен, Хипатия е била и прочут лектор и е имала много студенти; по-късно е станала декан на един от факултетите в Александрийския университет (казано със съвременни термини). Благодарение на нейни преписи, коментари и критики, съществена част от алгебрата е стигнала до нас, както и други разкрития, които са били забравени за хиляди години. Заедно със свой ученик Хипатия е създала астролаба (уред за измерване позициите на слънцето и звездите) – има запазени писма до нея с въпроси как да бъде построен. Нейно творение са и хидрометър за измерване на плътността на течности, както и хидроскоп, предназначен за наблюдение на потопени във вода обекти.

Друго значимо откритие са изследванията й върху сеченията на конуса (кръг, елипса, парабола и хипербола).

Пренебрегвани много векове, след смъртта на Хипатия, сеченията на конуса били разпознати като важни едва през 17-ти век. Днес ги използваме за да опишем орбитите на планетите и пътя на кометите.

Християнството от своя страна я е видяло като заплаха. Във време, в което тази религия започва да се разпространява и налага с пълна сила, много езичници приемат именно този монотеизъм от страх да не бъдат преследвани.

Хипатия от своя страна продължава да проповядва езическите си възгледи. Защитата, която получава от правителството в Александрия, стоварва гнева на християните върху нея и я прави основна мишена сред християнските кръгове.

Един от най-благородните епископи по това време Кирил Александрийски (по-късно канонизиран за светец) прави опит да атакува директно правителството, заради подкрепата на езичеството, но не успява, затова решава да елиминира един от най-мощните му представители – Хипатия.

По негова заповед тя е отвлечена и влачена по улиците, за да се прочисти от греховете си. След това е обгорена, а кожата й е свлечена с черупки от омари. В добавка към "ритуала за прочистване" Хипатия е откарана в църква, където е съблечена чисто гола и е замервана с камъни, а накрая крайниците й са отделени от тялото.

Епископ Кирил оправдава действията на християнските монаси и ги определя като нужни, защото Хипатия била грешник, борещ се срещу християнските възгледи. За негово нещастие обаче, убивайки я, той я обезсмъртява.

Ако я беше оставил да живее в мир и спокойствие, може би днес малцина щяха да чуят за името и труда й. Но християнството я убива и дава глас на иначе тихата й природа.

няколко цитата от Хипатия:

„Запазете правото си да мислите, защото дори да мислите погрешно е по-добре, отколкото да не мислите изобщо.“

„Приказките трябва да бъдат изучавани като приказки, митовете като митове, и чудесата като поетични хрумвания. Да се изучават суеверията като истини е най-ужасното нещо. Детският ум ги приема и им вярва, и само с голяма болка и вероятно огорчение може след години да се освободи от тях."

" Всъщност, хората ще се борят за суеверието с готовността, с която и за жива истина – дори повече, тъй като суеверието е неосезаемо и затова не може да бъде опровергано, а истината е гледна точка, и следователно е променяема.“

"Всички формални религии са грешни и не трябва да бъдат приемани от уважение към себе си."

"Разбирането на нещата, които ни заобикалят, е най-добрата подготовка за разбиране на нещата, които лежат отвъд."

"Истината не се променя, само защото повечето хора вярват или не вярват."

„Този, който влияе върху мисленето на своето време, влияе на всички. Оставете мнението си за вечността. "

По материали от: "All That Is Interesting" , "Hipatía де Alejandría Plano Sin Fin