Последната изложба на Живко Иванов бе в най-лютата зима. Виелици и вихрушки обгръщаха Бургас, откъснат от света. Но в уютната галерия “Неси” уникалните платна на големия художник събраха страшно много хора. “Затова съм щастлив. И най-много обичам да правя изложби в Бургас. Тук за мен е най-големият празник, атмосферата е особена, вдъхновява”, разкрива творецът. Тази изложба той нарича най-изстраданата в живота си, защото след нараняване се наложило да я завърши с една ръка.



Авторът с кмета на Бургас Димитър Николов, който посети изложбата му. СНИМКИ: ВИАПОНТИКА

Картините му са уникални до една, всеки е горд щастливец, ако у дома притежава негово платно, коментират в Бургас. Колегите му разказват следната случка. Навремето при откриване на една от изложбите му дошъл Джурлата – Георги Баев. И сдържаният откъм емоции Баев пред всички отсякъл: “Живко е моят наследник.” Живко Иванов е бил близък приятел и с Христо Фотев. Били са съседи на култовата бургаска улица “Богориди”. Живеели буквално врата до врата и на метри от морето. И до ден днешен Фотев е неговият любим поет. Ако влезеш в ателието му, по стените с боя са написани стихове на Христо. Стихове като картини. Книга с поезията на емблематичния за Бургас поет е поставена на видно място. И понеже непрекъснато си препрочита четиристишията, страниците са изпъстрени с боя – някак красиво и емоционално.

Живко Иванов обожава фразата на Фотев: “Морето, най-голямото събитие.” И споделя, че през годините за него морето въобще не се е променило. Но го възприема по различен начин – като магия, като мъдрост и живот.

“Винаги съм се чудил накъде ще продължи да се развива Бургас. И скоро прочетох, че ще има нов квартал към “Сарафово”. Тогава си помислих: “Между Бургас и морето има все по-голям синхрон”, разказва художникът. Той има имот в Ахтопол и споделя, че там например усещането за морето е различно, “но това е друга тема”. Вдъхновението му от него е огромно. “Когато рисувам, аз не работя, а се забавлявам. Усещам, че картината води мен, а не аз нея”, добавя той. Изложбите му носят мотото “Живкопис”. “Каламбур между името ми и живописта. Моята живопис. Означава, че имам почерк, който се чете. Измисли го колегата ми Любо Коцев”, ниже разказа си Живко Иванов. Иска хората да гледат живописта му като музика, а не да търсят детайли.

Любимото стихотворение от Христо Фотев, най-вдъхновяващото за него е

“Бях на самия връх”

Бях на самия връх
на мойта младост.
Бях див, несъразмерен
и красив.
Обичах те без милост
аз – със ярост –
и се учудвам,
че останах жив.

Бях млад, красив
и неправдоподобен.
Как падах аз над
тъмния ти глас.
Виновен съм –
от твоя скръбен спомен
не справедливост –
милост искам аз.

И пак сънувам оня
светъл хаос…
(Не подозирах,
а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост
аз – със ярост.
И съжалявам,
че останах жив.

На стената си е изписал и друго любимо: “Тя – Свободата – се изгражда и руши не на площадите, а в нашите души.”

“Откакто завърших академията, и ден не стоях в София. Прибрах се в Бургас, без и миг да се колебая. Тук имах възможност да се срещна и да бъда приятел с големи личности, с главно “Г”. Ходехме в Клуба на културните дейци, събирахме се там, спорехме. Имаше между нас някакво съревнование, в красивия смисъл на думата. Тук имаше една Бургаска школа”, споделя Живко Иванов. Той е автор на над 50 изложби. Рисува всеки ден. Не за да направи изложба. Но когато платната станат достатъчно, бърза да ги покаже.


И миналата година Живко Иванов откри изложба в първите дни на януари.

“Сега нещата много се промениха. Вече го няма клуба, много от хората ги няма. Ходя в театъра, при приятелите актьори. Обичам много и бургаските поети… Големи приятели бяхме и със скулптора Руси Стоянов, който вече не е сред нас. Много ми липсва. Странното е, че например за него малко се споменава, а такива личности трябва да се знаят от младото поколение.”

“Да, да сме живи. Но това като че ли не е достатъчно. Откъсвам се от сивотата на улицата, от лошите хора в моя си свят – на живописта и на картините ми. Да, хората са станали по-лоши, а може би и преди са били такива, но сега дори не се стараят да го прикрият. И интересно – колкото по-сиво е навън, толкова по-цветен ставам в картините си. Без да го търся нарочно, просто така става.”

ИЗТОЧНИК: ТРУД