В обществото е назряло искане за промяна, а тя често се приема през личности. Затова ми се струва че ГЕРБ и БСП започнаха едно обновяване и започнаха да вкарват в листите си хора, които са били в левия или десния лагер, но никога не са били партийни хора. Обновената листа идва да отговори на това обществено искане за промяна, което много ясно видяхме на президентските избори и с резултата от проведения референдум.
Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ Димитър Ганев от изследователски център „Тренд“

Прави впечатление при БСП, че това са хора, които винаги са били с по-скоро леви позиции, но са били и в доста случаи силни критици на левицата и на БСП специално. Самият професор Иво Христов неведнъж е изразявал своята доста остра и критична позиция спрямо действията на БСП. Чрез каненето и, съответно, приемането на тези хора да станат част от листата на БСП, червените се опитват да покажат, че започват да консолидират практически цялото ляво пространство и дори и хора, които са били критични към левицата, сега минават в нейните редици. Отговорът на ГЕРБ също не е за подценяване. Там виждаме името на Антон Тодоров, а вероятно ще видим и името на Тома Биков, който става все по-активен напоследък. И двете партии ми се струва, че търсят хем фигури, които са малко или много познати, но такива, които не са били точно партийни фигури, а са гравитирали около лявото или дясното поле.

Последното изследване на „Тренд” е отчело разделението в десницата и обособяването на „Нова република“, но не и обединението на АБВ и „Движение21“, на ДОСТ и НПСД, както и това на „Да, България“ и „Зелените“, тъй като събитията са се случили по време на провеждането му, заяви Ганев и изтъкна, че ситуацията е „моментна снимка“ на обществените нагласи 40 дни преди изборите, но за този период могат да се случат множество промени. Следващото изследване на центъра ще бъде през март.

За десницата: ми се струва, че вървим със страшна сила към сценария от 2013-та година. Ако си спомняте, тогава ДСБ, СДС и Движение "България на гражданите" на Меглена Кунева се явиха по отделно и резултатът за тях беше катастрофален - нито една от тези партии не влезе в Народното събрание. Това, което показват данните към този момент е, че Реформаторският блок има шансове, но бих се съгласил с колегата Харизанов, който каза, че там по-скоро има негативен тренд. Вероятно и Реформаторският блок добре си дава сметка, че този негативен тренд трябва да се обърне и именно заради това, според мен, бяхме свидетели само вчера на две новини, свързани с РБ - Кунева няма да бъде кандидат за народен представител, и блокът започва разговори със Светльо Витков.

Ганев коментира, че ревизията, която служебният кабинет прави на предишното управление, не е реваншизъм:

Това правителство по начинът, по който е конструирано и по избора на министър-председател, не е реваншистко правителство, в смисъл това правителство няма да играе категорично за удари, за смазване, грубо казано, на ГЕРБ. По-скоро ми се струва, че ще има ревизия, която няма да променя рязко по някакъв начин картината. Забележете, между другото, че и основните "болни ресори", здравето например, които започна да вади като горещи картофи, всъщност са реформаторски ресори. Това не са ресори на ПП ГЕРБ или на видни техни представители. Бойко Борисов като министър-председател носи отговорност за всичко това, но все пак да говорим, че тези неща, които досега излязоха, че ще променят кардинално картината, ми се струва не много коректно

Експертът е на мнение, че президентът Радев демонстрира дистанция от БСП. Високото обществено доверие към служебния кабинет, според него, може да се тълкува като „прехвърляне на доверие и легитимност“ от страна на президента:

Ако това служебно правителство беше назначено от един президент, който се ползва с ниско обществено доверие, съответно и служебният кабинет щеше да бъде с ниско обществено доверие. Самият факт, че господин Радев, който е много одобряван, назначава този служебен кабинет и хората му имат доверие, автоматично се прелива и към служебния кабинет. Тук до голяма степен можем да говорим за скачени съдове.